„Изследване на отношението между медицинска наука и
граждани чрез методите за анализ на големи масиви данни (Big Data): върху примера
ваксинирането и хомеопатията“
От 24 до 28 февруари 2020 г. екипът по проект „Изследване на отношението между медицинска наука и граждани чрез методите за анализ на големи масиви данни (Big Data): върху примера ваксинирането и хомеопатията“ беше домакин на гостите, членове на екипа, от Томски държавен университет доц. Виталий Кашпур и д-р Вячеслав Гойко.
Още през първия ден на семинара, доц. Кашпур и д-р Гойко представиха пред членовете на екипа и гости от Философско-исторически факултет опита на Томски държавен университет в използването на методи за анализ на големи масиви данни.
Представиха историята на създаването на университетската Лаборатория по анализ на големи бази данни в социалните науки, структурата на екипа, основните принципи и методи в този тип подход, както и методиката и резултатите на някои от последните проведени от тях изследвания.
Доц. Кашпур и д-р Гойко проведоха срещи с представители на Cart.lab (междуфакултетната лаборатория на Пловдивски университет, която консултира, разработва, поддържа и внедрява компютърни технологии и услуги в обучението и изследователската дейност на университета), участници в екипа по проекта. Те посетиха лабораторията и консултираха българските специалисти относно стъпките при изграждането на необходимата инфраструктура – хардуерно и софтуерно обзавеждане.
На специална сесия посветена на изпълнението на работния пакет, засягащ осъществяването на изследване по метода Биг дейта, доц. Кашпур и д-р Гойко очертаха пътя за създаване на първични бази данни и осигуряването на апаратурата по проекта. В обсъжданията взе участие като гост-специалист доц. Росица Декова, експерт по компютърна лингвистика от Филологически факултет.
В рамките на семинара се осъществиха дискусии в панелни сесии на две от основните задачи и работни пакети от работната програма на проекта:
Разработване на теоретичната рамка на проекта, теоретичните подходи към изследователския проблем и теоретичния модел на изследванията;
Повишаване компетенциите на научния екип и в областта на съвременните математически методи за анализ на големи масиви данни с използване на елементи на изкуствен интелект (невронни мрежи и машинно обучение).
При разработването на теоретичната рамка на проекта бяха проведени дискусии относно ролята на науката и научното знание и доверието в учените като фактор за разпространение на антиваксинални нагласи и експанзията на хомеопатията. В дискусиите се засегнаха проблемите за научния метод и неговите граници, отварянето и демократизирането на науката, разширяването на „пазара на знание“ и динамиката на отношенията наука-публика. Проф. Петкова представи своята експертиза и данни от сравнителни изследвания на публичния образ на науката между България и Великобритания, обхващащи периоди на преходи в двете страни.
По време на семинара доц. Митев представи обзор на темата за антиваксиналните движения. Основната теза в доклада се състоеше в твърдението, че това е феномен, чиито корени далеч не се коренят в полето на медицината и медицинските технологии.
Проблемът за колебанието по отношение на ваксинациите, във формата, в която се установява днес, освен със загубата на доверието във фармацевтичната индустрия и разрастващите се съмнения в ефективността на ваксините е свързан и с прехода към късномодерното общество на знанието, процесите на индивидуализация и криза на модерните структури и институции, демократизацията на пазара на знание и лечение, социо-културните особености на населението и др.
В допълнение в рамките на семинара, доц. Кръстанова, декан на Философско-исторически факултет, спомогна за организирането среща с представители на Филосфоско-исторически факултет, Филологически факултет, Факултет по икономически и социални науки, Факултет по математика и информатика, на която се
обсъдиха възможноситите за сътрудничество в областта на прилагането на методите за анализ на големи масиви данни и в изследванията в областта на социалните и хуманитарни науки в ПУ.
В заключителната сесия от семинара бе обсъден План за непосредствено предстоящите дейности по проекта.
1) Изготвяне на списък на релевантните сайтове в българския сегмент на Интернет, отнасящи се до темата за въздържането от ваксинирането и използването на
хомеопатични средства за лечение;
2) Изпращане на окончателния вариант на списъка до партньорите на проекта в Томския държавен университет за извличане на необходимата информация от тях и изграждане на масив (корпус) от релевантни текстове;
3) Анализ на подбрана извадка от текстове, намиращи се на сайтовете по точка 1, с цел изготвяне на типологии на актьори, позиции, аргументи и други със съответните ключови думи и изрази;
4) Изготвяне на писма до Twitter и Facebook с искане за предоставяне на информация или достъп до българския сегмент от техните социални мрежи, с указване на съответните API и друга техническа информация;
5) Анализ на българското законодателство (закони, подзаконови нормативни актове, правилници и разпоредби) засягащо вансинациите на населението и използването на хомеопатични лекарствени средства, включително в областта на висшето образование и подготовката на кадри; изготвяне на корпус от релевантни правни текстове
и доклад с резултатите от тях;
6) Конфигуриране на малък изчислителен комплекс състоящ се от до пет сървъра на комплеса „Мадара“ за предарителни експерименти по изграждане на голям масив от данни по проекта и методи за неговата обработка;
7) Лематизиране на ключовите думи и изрази по изготвените типологии с помощта на доц. Декова и други колеги от Филологически факултет на ПУ с цел компютърна обработка на текстовия масив по т.3.;
8) Обработка на извлечения от релевантните сайтове на интернет масив от текстове с използване на лематизираните ключови думи и изрази и изграждане на структурирана база данни с резултатите;
