Пловдивски университет е  основан през 1961 г. като Висш педагогически институт и днес е най-големият университет в Южна България, една от водещите образователни институции в страната.

            Днес университетът предлага обучение в степените „специалист“, „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“. Повече от 10 000 редовни студенти и около 4 000 задочни студенти се обучават в над 140 бакалавърски и 150 магистърски програми в природните, хуманитарните, социалните и  инженерните науки в рамките на девет факултета и два филиала.

 Пловдивски университет поддържа контакти и осъществява съвместни дейности с образователни и научни институции от почти всички европейски държави, както и с такива от Северна и Южна Америка, Азия и Африка. Годишно университетът работи по над 200 изследователски и приложни проекти по национални и международни програми.

Ядрото от специалисти, осъществяващи проекта за изграждане на център „Жан Моне“ в Пловдивски университет, се състои от изследователи от център „Наука, технологии, иновации“ към Философско-исторически факултет. Центърът е създаден през 2004 г. с мисията да:

  • работи за издигането на нивото на обучение в модула „Социални изследвания на науката, технологиите и икономиката“ в бакалавърските и магистърските програми във Философско-исторически факултет и други звена в Пловдивски университет;
  • интегрира студентите в изследователски активности;
  • подкрепя обучението на докторантите, специализиращи в областта на Социалните изследвания на науката, технологиите и икономиката;
  • разработва и осъществява научноизследователски и приложни проекти;
  • подпомага учените от природните и инженерни науки от университета и други звена от региона да разработват и осъществяват стратегическа научна политика, научен и технологичен трансфер по осите наука-индустрия и наука-общество.

Центърът разполага с необходимата инфраструктура и know-how за осъществяване на изследователски проекти. Членовете на центъра са квалифицирани да провеждат количествени и качествени изследвания и да работят в сътрудничество с изследователи и експерти от научни и бизнес организации, неправителствени организации и публични институции. 

Екипът на проекта за изграждане на център „Жан Моне“ се състои от опитни учени и преподаватели и квалифицирани млади изследователи и докторанти.

Професор д-р Иван Христов Чалъков – ръководител на Център за върхови постижения „Жан Моне“ към Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”

Ръководител на катедра „Приложна и институционална социология”, Философско-исторически факултет,  Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”; Институт по философия и социология – БАН; Център за социални и политически анализи на науката и технологиите (PAST Center), Томски държавен университет, Русия

Области на компетенция: Социология на науката и технологиите; Иновации и предприемачество; Икономика на техническата промяна; Историческа социология на социализма и преходния период

Адрес за кореспонденция: 4000 Пловдив, ул. Цар Асен 24, Пловдивски университет

E-мейл: tchalakov@gmail.com; ivan.tchalakov@uni-plovdiv.bg; Тел. 02 8843236;  моб. 0899 417530

Иван Чалъков защитава докторска дисертация по Социология на познанието в Института по социолоия при БАН през 1988 г. След специализация през 1990-1991 г. по Динамика на науката и технологиите в Амстердамския университет, Холандия, в продължение на пет години между 1993 и 1998 г. провежда етнографско изследване на Централната лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията при БАН. В това изследване той въвежда понятието за хетерогенна микро-oбщност, възвникваща на основа на интер-телесните отношения (Мерло-Понти) и пасивното понятие за отговорност (Левинас) между човешките и нечовешки дейци. Резултатите са публикувани в книгата Да направиш холограма: книга за учените, светлината и всичко останало (Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, София, 1998, 252 c.), получила през 1999 г. втора награда на Национален фонд “Научни изследвания”. Продължение на тези изследвания е започналото в края миналия век заедно с Георги Каприев и продължило няколко години проучване на теорията на човешкото действие, разработена от православната Византийска философия и нейната релевантност за съвременните социални изследвания на науката и технологиите. Резултат от тези изследвания са в две статии The Limits of Causal Action Actor-Network Theory Notion of Translation and Aristotle’s Notion of Action  и  Actor-Network Theory and Byzantine Interpretation of Aristotle’s Theory of Action: Three Points of Possible Dialogue, публикувани съответно през 2005 и 2008 година в годишника Yearbook of the Institute for Advanced Studies on Science, Technologies & Society, Edited by Arno Bammé, Günter Getzinger, and Bernhard Wieser, Graz (Austria) – München (Germany),  Profil.

      През периода 2013-2019 г. опитът в етнографските изследвания на научната практика и теорията на дейците мрежи бе приложен в работата му като гост-професор в изследователския център PAST при Томски държавен университет, Русия. В рамките на този център и в сътрудничество с Лабораторията по социално-антропологически изследвания към същия университет организира няколко Летни школи по социални изследвания на науката и технологиите (НАО Рожен 2015 г. и в научна станция „Кайбасово“ в Западен Сибир през 2016, 2017 и 2019 г. – http://www.sib-science.info/ru/heis/istfaktgu-tomskaya-26052016 ; http://past-centre.ru/2017/08/letnyaya-shkola-po-antropologii-nauki/).

      През втората половина 1990-те години проф. Чалъков изследва проблемите на икономическата и научно-технологична трансоформация в страните от Югоизточна Европа след падането на комунизма, сред които няколко проекта по рамковите програми на ЕС (информационни технологии – TACTICS, академично предприемачество – PROKNOW, топологически подход към социалната динамика – ATACD), проект върху технологиите с двойна употреба на фондация МакАртър и други. Резултатите от тези изследвания са публикувани в книгите. Чалъков, И., Киров, В. Еманципация на кредита: Трансформация на финансовата система, предприемачество и иновация. Анализ на развитието в България. София: ЛИК, 2000, 91 стр.; Tchalakov, I., P. Burton (Еds.) Project TACTICS (Telematics and Advanced Communications Industrial Comparative Study for Bulgaria, Romania and Macedonia. Издателство ЛИК София, 2001, 376 p.; Чалъков, И., Д. Кескинова. Творческите индустрии в град Пловдив. Издание на Британския съвет, София, 39 с., 2006; Чалъков, И., В. Борисова, Д. Кескинова, Р.Аркова и др. Икономически принос на авторскоправните индустрии в България,  Университетско издателство “Стопанство”, София, 194 с., 2008; Чалъков, И., А. Бунджулов, И. Христов и др.  Мрежите на прехода. Издателство “Изток-Запад”,  741 с., 2008;  Чалъков, И., И. Христов и Т. Митев, Черните дупки на българската енергетика, изд. Изток-Запад, 2011. Кулминация на тези изследвания е книгата „Иновации и предприемачество в Източна Европа през комунистическия и пост-комунистическия период“, написана в съавторство с Йоуко Никула и публикувана през 2013 г. от английското издателство Cambridge Scholars.

      Между 2011 и 2015 г. тези изследвания водят до приложен проект по оперативна програма „Конкурентноспособност“, в рамките на който е създаден Офис за трансфер на технологии (TTO) в Пловдивски университет, на който няколко години проф. Чалъков е директор. Това е безценен опит за него, благодарение на който задълбочава разбирането си за отношенията между университета и индустрията, между академични и индустриални предприемачи, между корпорациите и държавни служители. В рамките на проекта се установява добро сътрудничество с директори на TTO в Европа, като например Chirstoph Adametz от Техническия университет в Грац, Австрия, Kees Eeinkel от University of Twente, Холандия и други. TTO помогна на редица изследователи и студенти в университета да разработят и патентоват  своите устройства и технологии, организира семинари върху перспективни технологии като 3D принтирането и генното инженерство, създаде база данни с технологични разработки на университетски учени и иновативни компании като техни потенциални партньори.

      В доклад, представен на IAS-STS Conference в Грац, Австрия (Tchalakov 2007) за първи път проф. Чалъков прави връзка между практиката на автентичните предпремачи в Източна Европа след 1990 г. и новото космическо предприемачество, възникнало в САЩ още в края на 1970-те и началото на 1980-те години, но придобило особен размах през последните две десетилетия. През 2015 г. той публикува нова статия по темата, в която сравнява олигополната държавно-корпоративна организация в космическата индустрия  с икономическата система на късния социализъм и сходните процеси на технологично вледеняване в тях.  В края на 2016 г. и началото на 2017 г. като стипендиант на Фулбрайт провежда интервюта с американски предприемачи и създава колекция от книги и други документи.

      Полевата работа в САЩ е изключително важна за него, тъй като тя му позволява да разбере новото космическо предприемачестов там (т.нар. New Space) като неразделна част от американската култура и история – то поставя по нов начин въпросите за свободата и личната инициатива, „духът на границата” (frontier mentality), наследството на първопроходци като Луис и Кларк, и особено усещането да бъдеш господар на собствения си живот, познато на малко хора в Европа и останалата част на света. Опитът на предприемачите от New Space e изключително важeн за академичната и бизнес общност в Европа, както и за по-широката общественост тук и се надява един ден да успее да подготви резултатите от това изследване за публикация. Работата му в новия Център за високи постижения „Жан Моне“ към Пловдивски университет е тясно свързана с изследванията му върху Новото космическо предприемачество, започнати преди пет години в САЩ. Тя ще анализира корените на сътрудничеството между европейските страни в космическите изследвания и променящият се баланс между държавно-корпоративното и предприемаческото начало в тях.

Професор д-р Иво Ангелов Христов

Член на катедра „Приложна и институционална социология”, Философско-исторически факултет,  Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”.

Области на компетенция: социология на правото, геополитика, историческа социология и теории за модернизацията.

Адрес за кореспонденция: 4000 Пловдив, ул. Цар Асен 24, Пловдивски университет

E-мейл: ihristov@netbg.com

 

Проф. д-р Иво Христов е професор по Социология на правото в ПУ „П. Хилендарски”. Завършва специалност Право в Софийски университет “Св. Кл. Охридски” през 1992 г. Впоследствие работи като юрист в „Сиела” ООД и като правен съветник в Комисията по корупцията в 37-то Народно събрание и експерт в Комисията по правни въпроси и законодателство в 38, 39, 40 и 41-то Народно събрание. Заедно с това, проф. Христов работи като експерт в “Асоциация прозрачност без граници” София – Transparency International Bulgaria и „Български център за нестопанско право”. През 2003 г. защитава докторат в областта на Социология на правото на тема „Право и модерност”, а от 2009 г. се хабилитира в същата област в ПУ „П. Хилендарски”. От 2013 г. Иво Христов е професор по Социология на правото в ПУ „П. Хилендарски”. Чете лекции по „Социология на правото”, „Историческа социология на модерните институции” и „Пенитенциарни институции”.

            Професор Христов има изследователски стипендии в Международния изследователски институт (Вашингтон), Московското училище за политически изследвания (Москва-Стокхолм-Страсбург), Университета „Карло Бо” (Урбино), Центъра за напреднали изследвания (София), Института „Нойвелдаг” (Виена), Американски изследователски институт (Истанбул), Института за европейска правна история „Макс Планк” (Франкфурт), Център „Фернан Бродел” (Нюйоркски държавен университет), Самарски държавен университет (Самара).

            Проф. д-р Иво Христов притежава дългогодишен опит в множество европейски и национални изследователски проекти. В периода 2017-2021 г. е народен представител в 44-то Народно събрание на Република България.

 

Последни публикации:

Иво Христов. 2017. Пред пепелището на нестаналото българско общество. София: Захари Стоянов.

Иво Христов. 2015. „За характера на кризата”. Диалогът Изток-запад: множество прочити. Благоевград: Издателство на Югозападния университет, стр. 168-174.

Иво Христов 2015. „След Минск 2: цели и залози в операция Украйна”. Международни отношения, XLIV (2): 43-52.

Иво Христов 2014. „Новата турска външна политика и предизвикателствата пред сигурността на България”. Геополитика, (1): 28-37.

Ivo Hristov. 2012. “Law in the Periphery (Epitome)”, Balkan KongresiBildirileri/ International Balkan Congress Proceedings Editorial Board: Fatih IYIYOL – Oguz URAS Publisher: SULEYMAN SAH UNIVERSITY / ISTANBUL.  pp. 418 – 425.

Професор д-р Ирена Цонева Илиева

Член на катедра Публичноправни науки, Юридически факултет,  Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”. Директор на Институт за държавата и правото към Българска академия на науките.

Области на компетенция: международно право и международни отношения; международната защита на лицата, принадлежащи към малцинствата на Балканите; към тяхното правно регулиране в страните-членки на Европейския съюз и България; правата на жените в международното право и правото на ЕС; равенство на възможностите и недискриминация в правото на ЕС, религиозни права и свободи, антисемитизъм и ислямофобия, човешки права и борба с тероризма, човешки права на мигрантите, проблеми на миграцията и убежището в международното публично право и общата система на Европейския съюз.

Адрес за кореспонденция: 4000 Пловдив, ул. Цар Асен 24, Пловдивски университет

E-мейл: irena_ilieva@lawyer.bg, irena_ilieva@uni-plovdiv.bg

 

Ирена Илиева е придобива докторска степен по Международно публично право и международни отношения през 2001 г. Хабилитира се през 2007 г. Става професор в Института за държавата и правото към Българска академия на науките през 2012 г.

      Професор Илиева чете лекции по дисциплините Международно публично право, Човешки права и ЕС в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Тя преподава и в Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ на половин щат. Тя е била гост-лектор в Юридически факултет на Университета Залцбург (Австрия), Университета Навара (Испания) и Университета Болоня (Италия) по програмата Еразъм+. Преподава и в Университет Париж-II Пантеон-Асас (Франция).

      Проф. Илиева е вицепрезидент на Българската асоциация за международно право. Член е на Българската асоциация за сравнително право. Член е на Асоциацията за международно право (Лондон, Великобритания). Член е на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността на Съвета на Европа от 2018 г. От 2020 г. е постоянен член на УС на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA). 

            Професор Илиева има богат опит като ръководител на изследователски проекти. Член е на редакционните съвети на “Papers of BAS. Humanities and Social Sciences”, “Правна мисъл” and “Международна политика”. Публикувала е 9 книги самостоятелно и като съавтор, 17 монографии и повече от 43 статии и студии на български език, на английски, френски, немски, румънски и руски.

Доцент д-р Сийка Ковачева

Член на катедра „Приложна и институционална социология”, Философско-исторически факултет,  Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”.

Области на компетенция: европейска социална политика, социална защита на младите хора, младежки преходи към заетост и собствено семейство, обучение през целия живот, миграция и гражданско участие.

Адрес за кореспонденция: 4000 Пловдив, ул. Цар Асен 24, Пловдивски университет

E-мейл: siykakovacheva@gmail.com

 

Д-р Сийка Ковачева е доцент по социология и социална политика в Пловдивски университет. Тя е била гостуващ преподавател и изследовател в Университета на Нотър Дам, Индиана, САЩ, Университета на Ливърпул, Великобритания, Университета на Вагенинген, Холандия, Университета на Любляна, Словения, Университета на Лондон, Великобритания и Унивреситета на Гранада, Испания. Има опит от експертна и оценителна дейност към Агенцията по образованието, аудиовизиалност и култура, Директората по заетост и социални проблеми и Директората по изследвания и иновации на Европейската комисия, Директората за младежта и спорта към Съвета на Европа и от Мрежата на европейските младежки изследователи към Партньорството между Европейската комисия и Съвета на Европа. Ковачева е член на Международната социологическа асоциация (Комитет 34), Европейската социологическа асоциация (Изследователска мрежа 30) и на Българската социологическа асоциация. Участва в редакционните съвети на списанията „Общност, работа и семейство“ (Рутледж), Младеж (Сейдж) и Изследвания на младежта (Тейлър и Франсис).

            Нейните изследователски интереси са в областта на европейската социална политика, социалната защита на младите хора, младежките преходи към заетост и собствено семейство, обучението през целия живот, миграцията и гражданското участие. Тя е била национален координатор на повече от 20 проекта в кроснационална перспектива, финансирани по изследователските програми на Европейската комисия, фондация Отворено общество, фондация „Фридрих Еберт“ и други международни организации. Ковачева има задълбочени познания по европейските социални и образователни политики, умения за разработване и приложение на изследвания с количествени и качествени методи и водене на интердисциплинарни курсове на международни студенти.

Доцент д-р Валентин Петрусенко

 

Член на катедра “История и археология“, Философско-исторически факултет,  Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”.

Области на компетенция: европейска, латиноамериканска и световна история в сравнителен аспект, включително проблематиката на националните малцинства, миграциите, демократичните трансформации

Адрес за кореспонденция: 4000 Пловдив, ул. Цар Асен 24, Пловдивски университет

E-мейл: petrus@uni-plovdiv.bg

 

Валентин Петрусенко е доцент в Катедра “История и археология“ към Философско-исторически факултет, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Пловдив, България. Зам.-декан по научно и международно сътрудничество (2013-2017), член на Академичния съвет на ПУ и на университетския Фонд за научни изследвания (2009-2017), координатор на Европейския документационен център към ПУ под егидата на Генерална дирекция «Комуникация» на Европейската комисия.

            Валентин Петрусенко се дипломира през 1986 г. в Историческия факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” по профила Съвременна обща история с две втори специалности – Философия и Английска филология. През 1987-1992 г. е докторант в Института по Латинска Америка към Руската академия на науките в Москва.

            Основните научни интереси, изследвания и публикации на доцент Петрусенко включват широк кръг теми от европейската, латиноамериканската и световната история в сравнителен аспект, включително проблематиката на националните малцинства, миграциите, демократичните трансформации и пр.

            Доцент Петрусенко е гост-лектор в Мексико (Университет Гуадалахара през 1990-1991 и Университет Колима през 2006-2007). Изследователски специализации в университетите на Грац (Австрия), Единбург (Шотландия), Неапол и Сасари (Италия), Рейкявик (Исландия). Осъществява сътрудничества с Централноевропейския университет и Институт Отворено общество (Будапеща), директор на финансираните от тях летни училища в Пловдив и Пампорово през 1999 и 2000 г. под егидата на Фонда за местно самоуправление (Отворено общество, Будапеща). Изнеся доклади на различни международни научни форуми.

Доцент Петрусенко е координатор по мобилности и проекти на програмите ЕРАЗЪМ+, ЦЕПУС с подсигурени около 20 билатерални договора и провеждани всяка година изнесени лекции в партниращите университети в Австрия, Германия, Италия, Испания, Португалия, Франция, Полша, Словения, Хърватска и др. Експерт е по външно оценяване към ФНИ, ЦРЧР, ЕАСЕА и REA и др. Участва в различни международни проекти в рамките на програмите LLL/ERASMUS+ като GRUNTVIG, CCN, PERL, LISBOAN, VIADUCT, JeanMonnetGlobalSeminars, както и в смесения научен съвет към Източното партньорство (ЕаР) и др.

            През 2001-2011 г. доцент Петрусенко е титуляр в Пловдивски университет на два проекта от програмата „Жан Моне“ към изпълнителната агенция ЕАСЕА на Европейската комисия.

Доцент д-р Тихомир Митев

Член на катедра „Приложна и институционална социология”, Философско-исторически факултет,  Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”.

Области на компетенция: Социология на науката, технологиите и образованието.

Адрес за кореспонденция: 4000 Пловдив, ул. Цар Асен 24, Пловдивски университет

E-мейл: tihomir.n.mitev@gmail.com, tihomir.n.mitev@uni-plovdiv.bg

 

Тихомир Митев завършва специалност Социология в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” през 2002 г. Защитава докторска дисертация в Институт по социология към Българска академия на науките през 2008 г. Понастоящем работи като доцент в Пловдивски университет.

            Тихомир Митев чете лекции и води семинарни занятия по дисциплини в различни бакалавърски, магистърски и докторски специалности от социалните и инженерните науки във Философско-исторически факултет, Педагогически факултет, Физико-технологичен факултет, Филологически факултет на Пловдивски университет. Има опит в ръководство на докторанти. Специалист е в областта на Социология на науката и образованието, в частност в Социалните изследвания на науката и технологиите и подходите Теория на дейците-мрежи и Големи технически системи.

            Изследователските интереси на Тихомир Митев са съсредоточени в изучаване на принципите и модусите на “съ-съществуване” на експерти, околна среда и технологии в електроенергийната инфраструктура, изучаването на научната практика, образованието и общественото здраве. Има опит в изпълнението на изледователски проекти, подкрепени от национални и европейски програми като Фонд научни изследвания, Европейската научна фондация, Европейските рамкови програми и Програма Еразъм+.

 

По-значими публикации през последните години:

 

Energy dependence behind the Iron Curtain: The Bulgarian experience. In: Energy Policy, ISSN: 0301-4215, Volume 126, March 2019, Pages 47-56 (co-authored with Ivan Tchalakov)

Възли в мрежата. Модернизация на България като инфраструктурно изграждане. Студио 18, Пловдив 2017. ISBN 978-619-7249-20-0

Living with a Dam: A Case of Care Practices in Large Technical Systems. In: International Journal of Actor-Network Theory and Technological Innovation (IJANTTI), Volume 7, Issue 2, April-June 2015, Published by IGI Global Publishing, Hershey, USA. (19-29 pages), ISSN: 1942-535X

Bulgarian Power Relations: The Making of a Balkan Power Hub. In: The Making of Europe’s Critical Infrastructure (eds. A. Kayser, E. Van Der Vlueten, P. Hogselius, A. Homels). Palgrave Mcmillan, 2013, 123-148 p. ISBN 978-1-137-35873-8 (co-authored with Ivan Tchalakov and Ivaylo Hristov)

The Academic Spin-Offs as an Engine of Economic Transition in Eastern Europe. A Path Dependent Approach. In: Minerva, 2010, Volume 48, Number 2, 189-217 pages (co-authored with Ivan Tchalakov and Venelin Petrov) .ISSN: 0026-4695 (Print) 1573-1871 (Online)

Асистент д-р Пламен Нанов

Член на катедра „Приложна и институционална социология”, Философско-исторически факултет,  Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”.

Области на компетенция: Социология на политиката, Социология на правото и Социални трансформации.

Адрес за кореспонденция: 4000 Пловдив, ул. Цар Асен 24, Пловдивски университет

E-мейл: plamen_nanov@abv.bg

Пламен Нанов завършва Социология в ПУ „П. Хилендарски” през 2009 г., а три години по-късно и магистратура по „Дипломация и международни отношения”. От 2014 до 2017 г. е редовен докторант в катедра „Приложна и институционална социология”. През 2018 г. защитава дисертация на тема „Република Турция между Изтока и Запада” и от тогава е щатен асистент в катедрата. Води лекции и семинарни упражнения по Историческа социология на модерните институции, Социология на политиката, Социология на правото и Социални трансформации. Има множество участия в различни европейски проекти. Научните му интереси са свързани основно с политическа социология, мигрантските изследвания, Турция и ЕС.

Владее английски език.

Скорошни публикации:

Нанов, П. 2021. Бъдещите планове на българските мигранти във Великобритания, Германия, Испания и Италия. В: На път. Емиграцията в житейския опит на съвременните българи, ред. от С. Ковачева. София: УИ „Климент Охридски”.

Нанов, П., Христозова, Д. 2021. Европейските политики за регулация на мобилността и национални ограничения в четири приемащи страни (Великобритания, Германия, Испания и Италия). В: На път. Емиграцията в житейския опит на съвременните българи, ред. от С. Ковачева. София: УИ „Климент Охридски”.

Нанов, П., Ковачева, С. 2021. Гражданство, идентичност и политическо участие на българските мигранти в европейските страни. В: На път. Емиграцията в житейския опит на съвременните българи, ред. от С. Ковачева. София: УИ „Климент Охридски”.

Nanov, P. 2020. The First Stage of the Ottoman Modernization Viewed through the Prism of Walt Rostow’s Model. Balkanistic Forum, Vol. 29, Issue. 3, pp. 172-196, DOI: 10.37708/bf.swu.v29i3.9

Kovacheva, S., Nanov, P., Kabaivanov, S. 2017. „Recruitment of Youth Political Elites during Transformations in Central and Eastern Europe and the Arab-Mediterranean Countries: A Comparative Approach”. In: Kovacheva, S. Young People and Social Change in South and East Mediterranean Countries. Plovdiv: University Press “Paisii Hilendarski”

Докторант Димитър Ангелов

 

Докторант в катедра „Публичноправни науки“, Юридически факултет, Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”.

Области на компетенция: Международни отношения, Конституционно право, Международно право. 

Адрес за кореспонденция: 4000 Пловдив, ул. Цар Асен 24, Пловдивски университет

E-мейл: angelov_su@abv.bg

 

Димитър Ангелов има бакалавърска степен по „Международни отношения“ от СУ „Св. Климент Охридски“ /2008 г./ и магистърска степен по „Право на ЕС“ от Университета на Лотарингия (Нанси, Франция) /2014 г./. Понастоящем е докторант и хоноруван преподавател по право на Европейския съюз в Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”. Изследователската му дейност е съсредоточена върху концепцията за „националната конституционна идентичност“ и определянето на съотношението между съюзното и националното конституционно право.

 

Владее френски и английски езици.

 

Скорошни публикации:

Ангелов, Д. Свободното движение на еднополови двойки в Европейския съюз и защитата на националните (конституционни) идентичности на държавите членки. – В: Сборник с доклади от VIII национална конференция на докторантите в областта на правните науки. София, ИДП-БАН, 2018, с. 350 – 362.

Ангелов, Д. Средства за защита на националната идентичност в първичното право на ЕС – В: Паунов, Х. (съст.). Правото традиции и перспективи, Сборник. София, Сиела, 2018, с. 906 – 923.

Ангелов, Д. Езиково многообразие и национална идентичност в правото на Европейския съюз – В: България и Европейският съюз десет години по-късно – какво (не)постигнахме?, Софийски университет “Св. Климент Охридски” и Фондация за свободата “Фридрих науман”, София, 2017, с. 228-239.

Биляна Милева

 

Докторант в катедра „Приложна и институционална социология”, Философско-исторически факултет,  Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”.

Области на компетенция: Социология на организациите и социалните движения; координация и управление на проекти.  

Адрес за кореспонденция: 4000 Пловдив, ул. Цар Асен 24, Пловдивски университет

E-мейл: bilyanapmileva@gmail.com

 

Биляна Милева има магистърска степен „Медийна комуникация – журналистика, реклама, PR“ и бакалавърска степен по социология от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски “. Биляна започва работа в неправителствения сектор в началото на 2013 г. като доброволец, подкрепящ координацията на Европейската седмица на физическата активност и спорта – MOVE Week в България, водещо събитие на кампанията NowWeMOVE, инициирана от ISCA (International Sport and Culture Association). През следващите години тя постепенно поема все повече отговорности и има възможност да натрупа опит според образованието си. В момента Биляна Милева е докторант в Пловдивския университет и работи върху дисертацията си „Граждански организации в късното капиталистическо общество. Теоретични и практически подходи за изследване на тяхната роля и функции за социална промяна ”.

            В работата си в НПО (сдружение „БГ Бъди активен“), Биляна е ръководител на проекти до юни 2020 г., когато започва докторска степен. Към момента тя отговаря за надзор над всички проекти на организацията. Тя е национален координатор на кампанията NowWeMOVE България, включително MOVE Week и всички останали събития, които са част от нея – 2015, 2018 и 2019. През 2017 г. Биляна е назначена за Ръководител на репортна карта за разработването на първия български доклад на тема „Активни здрави деца“, част от Active Healthy Kids Global Alliance – https://www.activehealthykids.org/bulgaria/

            Биляна Милева отговаря за различни проекти по Еразъм+ от 2014 г. и управлява проекти, финансирани от фондации и спонсори на национално ниво. През последните 7 години тя управлява или координира над 20 проекта и кампании като част от сдружение „БГ бъди активен“, включително проекти по Европейска доброволческа служба и проекти „Еразъм+ Спорт“ (Европейски ден на спорта в училищен, Активни училищни общности, ActiveVoice, MOVEment Spaces и др.). Разработването и изпълнението на тези проекти в България се фокусира върху HEPA (Физическа активност, подобряваща здравето) и следвайки принципите на GAPPA, СЗО (Глобален план за действие за физическа активност на Световната здравна организация), който представя междусекторния подход към здравето и благосъстоянието на гражданите.

 

Comments are closed.