На 22 март при голям академичен и обществен интерес в хибриден формат (присъствено и онлайн чрез платформата Zoom) в зала Компас се проведе кръгла маса тема „Войната в Украйна и европейската (дез)интеграция: възможни оси на промяна“, организирана от центъра за високи постижения „Жан Моне“ към Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Изследователският център е част от европейска мрежа изследователски центрове, които събират в себе си експертния опит и компетенции на високоспециализирани изследователи и имат за цел да развият активности и сътрудничества между различните дисциплини и ресурси в Европейските изследвания, както и да създадат съвместни транснационални дейности и структурни връзки с академични институции в други страни.

Известният политолог Иван Кръстев, който е и член на консултативният борд на центъра „Жан Моне“ към Пловдивски университет определи войната в Украйна като край на продължилият повече от 30 години „мирен ред в Европа“ след края на Студената война и опасно начало на нова епоха, в която е възможно да се променят самите принципи и правила на международните отношения и в някакъв много важен смисъл – самият свят в който ние, европейците, живяхме досега. И макар изминалите няколко седмици да са твърде кратък период, за да си дадем ясна сметка за основните измерения на промяната, която се случва пред очите ни, то началото на нейното осмисляне вече е поставено.

Тръгвайки от тази изходна предпоставка, екипа на центъра организира дискусионен форум с международно участие, на който кризата и военният конфликт в Украйна бяха разгледани през фокуса на основните изследователски направления, заложени в основата на експертното знание и капацитет на екипа на „Жан Моне“. Целта на дискусията бе да направи един първоначален опит за оформяне на тези и други ключови оси на случващата се промяна и техните явни и скрити ефекти върху процесите на европейска интеграция и дезинтеграция, включително мястото на България в тези процеси.

Заложените направления в изследователската програма на център „Жан Моне“ бяха разделени на три кръгли маси, в които участниците имаха по 20 минути, за да представят и защитят с аргументи своите позиции и гледни точки, а в рамките на обобщаващите дискусии след всяка сесия онлайн връзката даде възможност на гостите извън Пловдив също да задават въпроси към панелистите.

Кръглата маса беше открита с приветствие от ръководителя на центъра проф. д-р Иван Чалъков. В рамките  на първия панел под наслов „Хуманитарна криза, социални и младежки политики в контекста на европейските ценности и идентичност”  участниците доц. д-р Абел Полезе и доц. д-р Ирина Поправко представиха погледи „отвътре“ на хуманитарната криза и нейните измерения, единият през личният си опит на бягащ от войната, а втората от перспективата на руски антрополог, чийто основен изследователски фокус през последните години са именно промените в руското общество през последното десетилетие. Техните гледни точки бяха допълнени от изказванията на известният пловдивски общественик и книгоиздател Манол Пейков, който разказа пред гостите и останалите участници за своето участие в различни дейности, свързани подпомагането и подкрепата на бягащите от военните действия, или казано с други думи, за това как, по негови думи „един обикновен човек и гражданин“ чрез действията си и своите социални контакти може да задвижи цяла една верига от човешки действия, основани на емпатия към страданието и болката на напълно непознати хора. От своя страна журналиста Веселин Стойнев постави акцент върху актуални разделения в общественото мнение в българското общество, за което допринасят и българските медии, и как това дава отражение върху начините, по които гледаме не само на хуманитарната криза, но и как това рефлектира върху готовността ни да възприемем Другият.

Във вторият панел „Демокрация, право и върховенство на закона, включително перспективи за разширяване, консолидация и позициониране на ЕС като глобален фактор за стабилността на геополитическата карта на света“ участваха проф. д-р Георги Димитров от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, който анализирайки процеса на подготовка и членство на България в ЕС, а също и в страни като Румъния, Унгария и Полша защити тезата, че няма „бърз път към членство в ЕС“ и че от Съюза не може да влияе върху местните политики на държава-членка, поради което  европеизацията на страната кандидатка трябва да бъде успешно завършена преди присъединяването й към ЕС.  Украйна трябва да бъде приета в ЕС, но тя няма да се справи сама и трябва да получи цялостна стратегическа програма с осигурено подходящо финансиране, за да се подготви за членство. Членовете на екипа на „Жан Моне“ проф. д-р Ирена Илиева, ръководител на „Института за държавата и правото към“ БАН (преподавател в ПУ) и Димитър Ангелов говориха за особения статут на „търсещите убежише от война“ като различен от статута на „бежанец“ и промените, направиха оценка на реакциите на институциите в ЕС и страните членки и проблемите свързани с развитието на евроейската интеграция, включително в сферата на отбраната.

В третият панел „Наука, технологии и иновации в контекста на военно противопоставяне – съдбата на „зелената сделка” след промяната в търговските отношения между ЕС и Русия“  участие взеха изследователите от Центъра за изследване на демокрация (ЦИД) Тодор Галев и Констанца Рангелова и членовете на екипа на „Жан Моне“ проф. д-р Иван Чалъков, проф. д-р Иво Христов и докторант Биляна Милева. Констанца Рангелова разгледа нарастващата зависимост на ЕС от руски енергийни ресурси и свързаните с това заплахи за сигурността на енергийният сектор, в който се наблюдава ускорено навлизане на руски фирми както чрез изграждане на съответната инфраструктура, така и чрез купуване на собственост и дялове в индустриални фирми, финансови инситуции и други. Тодор Галев анализа ефекта от наложените санкции върху технологичните вериги в руската икономика, като направи паралел между новите ембаргови режими и тези от времето на Студената война. Иво Христов очерта геополитическата картина на започващата според него „нова епоха“, свързана с край на процесите на глобализация и оформя на няколко конкуриращи се и икономически относително изолирани една от друга зони на влияние, центирани съответно около САЩ, (Западна) Европа, Русия, Китай, Япония-Корея и някои от големите държави в Близкия изток (Турция, Египет или Саудитска Арабия).  Иван Чалъков и Биляна Милева  откроиха дефицитите на доминиращите днес геополитически анализи като едно от последните убежища на класическото модрено мислене от края на 19 и началото на 20 век. Според тях геополитиката привлича масите със своето простено разбиране за сложния свят в който живем. Развивана не в академическите среди, а от експерти в политически центрове и от бивши и настоящи членове на службите за сигурност, геополитиката напълно игнорира гледната точка на отделните хора и техните общности заменяйки ги със едномащабни и вечни същности като „Евразия“, „православна цивилизация“, „деградиращ Запад“ и т.н., като зад изгражданите от нея „универсални модели“ всъщност се крият частните интереси от конкретни властови групи техният политически дневен ред. Според авторите е необходима радикална промяна в това изследователско поле, където нови теоретични модели и методи да преодолеят острия дефицит на „въплътена“ перспектива и „ситуационно знание“, като чрез критичен поглед „отдолу“ на случващото се в момента да се отчита гледната точка на реалните хора и реалните места.

автор –  Димитър Панчев

изготвил бриф по докладите – Петър Парапанов

Бриф по доклад на Веселин Стойнев от Първи панел на Кръгла маса 22.03.22г. 

Бриф по доклад на доцент Абел Полезе от Първи панел на Кръгла маса 22.03.22г 

Бриф по доклад на доцент Ирина Поправко от Първи панел на Кръгла маса 22.03.22г 

Бриф по доклад на Манол Пейков от Първи панел на Кръгла маса 22.03.22г 

Презентация по доклад Енергийна сигурност на Костанца Рангелова от Трети панел

Презентация по доклад на Тодор Галев от Трети панел

Презентация по доклад на Чалъков-Милева от Трети панел