На 29 и 30 септември „Център Жан Моне“ отново събра водещи и утвърдени мислители и изследователи, които ще дискутират породените от войната кризи на идентичността, ценностите и морала, задаващата се икономическа, енергийна и продоволствена криза, дезинформационните политики и пропаганда, хуманитарната криза и предизвикателствата пред Европейския съюз.

Конференцията завърши с кръгла маса „България на кръстопът – антидемократичните и авторитарни тенденции в българското общество, корени и динамика на подкрепата на част от българите на режима на Владимир Путин: наследството от комунизма, влиянието на руската пропаганда и подривни действия, ресантимана и агресивността на „неуспелите“ в една деформирана пазарна икономика; ролята на българските политически партии.“

Видеото включва монтаж от двата дни на събитието 29-30.09.2022, а в описанието може да видите маркери с темите на отделните участници и кръглата маса!

 

Някои от акцентите от вторият ден събитието.

 Докладите и изказвания ще бъдат записани на видео и след това ще бъдат публикувани както на сайта на центъра, така и в електронни медиите. Част от материалите ще бъдат представени и на новия академичен подкаст канал на центъра.

С изказване, в Конференцията взима участие Петър Танев, представител на движението „За свободна Русия“, българин с двойно гражданство, както българско, така и руско – той не се определя като руснак, а като руски гражданин, неподал се на натиска на про-кремълската пропаганда. Негова основна тема е разглеждането на „Русский мир“ не толкова като формирана от ценности идеология, а като технология за строго упражняване и централизиране на властта, от страна на руското правителство. Господин Танев подчертава факта, че Русия е държава с федерален тип на управление, като по този начин към нея са включени територии, населявани от различни етнически групи, но въпреки всичко, с поправка в Конституцията на РФ през 2020 година, като „държавотворен народ“ е вписан руският такъв. Петър Танев разказва за преживяване, направило му силно впечатление – на парад в Русия, по повод честването на Деня на победата, 9ти май, на шествието участващите развяват различни руски флагове –  тези на Руската империя, Съветска Русия и Руска федерация. Макар и да е получил отговори, че това се прави от уважение към историята, той счита, че това е показател за народ, изгубил своята идентичност, а основен виновник е „най-големият русофоб“, Владимир Путин, превърнал се в разединител на Русия.

Докторант Явор Господинов представя доклад на тема „Енергийна сигурност и независимост на ЕС. Нови хоризонти, поведение и стратегическо позициониране на съюза“, като разглежда проблемна среда, очертана и повлияна от фактори с природен оттенък, но също така продиктувана и от човешка користна дейност. Климатичните промени налагат изграждането и прилагането на съвсем нова стратегия, чрез която ЕС си поставя амбициозната задача да установи и приложи за себе си климатичен неутралитет. Това води до значително и дори изцяло променена стратегия за енергийна независимост. Съответно в тази среда следва да се разглеждат и анализират климатичен и енергиен суверенитет, реалните възможности за тяхното постигане и практическо приложение. Докторант Господинов също така разглежда и представя причините и практическите особености на средата, които налагат промяна в ориентиране на стратегията за енергийна диверсификация и задават нов курс за постигане на енергиен неутралитет, следващ логиката на климатичните и геополитически промени, през които преминава Европа. В доклада се поставя и акцент върху въпроси като „Защо и по какъв начин приемането на новия климатичен закон от юли 2021 година не само влияе и налага нов курс върху енергийната стратегия на съюза, но най-вече как това реално създава нова енергийна мрежа и изцяло ново разбиране за енергийна независимост? По отношение на войната в Украйна, Явор Господинов разглежда проблема за енергийния суверенитет на ЕС, пречупен през призмата на вече съществуващи зависимости от използването на невъзобновяеми енергийни източници и произтичащите от това негативни последствия към цялостната независимост, както на ЕС, но и респективно на страните членки от трети страни доставчици на тези суровини. От една страна основно това се засяга от високите нива на доставки, а от там и установената зависимост към Русия, но така също и опасността от генериране на нови зависимости в процеса на стратегическо намаляване и освобождаване от руски газ и други енергийни източници. Докторант Господинов представя и съответно предлага начини за недопускане на формирането на нови и опасни зависимости към трети страни, с които вече има установени взаимоотношения в областта или потенциално нови такива. В доклада си Явор Господинов прави преглед на необходимата и релевантна техническа литература и нормативни документи, засягащи проблемната среда, като обръща внимание на досега действащи стратегии и анализира тяхната адекватност, проблемите, които те създават и доколко те могат да се разглеждат като успешни. В заключение на доклада се представя позитивна и реална възможност за фактически обусловено и практически приложимо реализиране на стратегия за освобождаване от сега действащи зависимости и недопускане формирането на нови такива, както на европейско, но също така и на национално ниво.

В своя доклад на тема „Дезинформационните наративи за войната в Украйна в българските медии и използването им за местни политически цели“ , доктор Тодор Галев (социолог; доктор по специалност „Социология“, Институт по социология – БАН, магистър по специалност „Социология“, СУ „Св. Кл. Охридски”, директор по научната дейност към Център за изследване на демокрацията) ни запознава със съществени проучвания, по отношение на „дезинформационния потоп“ от страна на Кремъл, основно насочен към България, както и към редица държави от Централна и Източна Европа. В серията, наречена „Кремълският наръчник“, издадена от Център за изследване на демокрацията, върху която колективът на ЦИД започва работа още през 2014 година, се разглеждат темите за „завладяване на държавата“, медийното завладяване, управлението на държавните не само на територията на Русия, но и разпространението на тези практики от руското правителство към Европа в цялост. Първоначално темата за дезинформация, идваща от Русия, първоначално е неглижирана, не само от европейските институции, но и от Америка, но чрез настояване от страна на ЦИД, както и след последвалото незаконно анексиране на Крим, на темата започва да се гледа все по-сериозно. „Кремълският наръчник“ посочва важни оценки за това как руското правителство успява да влияе върху вземането на решения на национално ниво на редица държави от Централна и Източна Европа, както и разкрива успехът на Кремъл за намаляването на медийната свобода и слабото прилагане на регулации за прозрачност на медийната собственост във въпросните държави. Дезинформацията, предавана от Русия, намира своя път чрез „завладяване на държави и медии“, с помощта на свързани с Русия предприятия и фирми, както и политически групировки. В политико-икономически аспект възможности за това осигуряват неефективните регулаторни и контролни институции, нелегитимното и скрито финансиране на фирми и политически дейци, определени говорители и агенти на влияние, бездействието на отговорните институции, както и незаинтересоваността на европейските и международните институции, по отношение на този сериозен проблем. В социален аспект възможностите за такъв тип влияние са осигурени от ниската медийна грамотност, ниското доверие в институциите от страна на обществото, културно и исторически обусловената уязвимост към руска пропаганда, както и използването на компрометирани източници на новини, голямата склонност към подкрепа на конспиративни теории и появата на „ехо-камери“ – оказва се, че подкрепящите и разпространяващите проруска пропаганда си служат с много по-голяма ефективност, координация и организираност, отколкото тези, които се борят срещу пропагандата, като, затворени в подобна „камера“, доказателствата на борещите се не достигат до широка публика, до която успяват да достигнат наративите на пропагандистите. Властта на Кремъл, използвана за завладяване на държавата, размива границата между държавен и частен сектор в Русия, чрез нарушаване върховенството на закона и завладяване на медиите, за постигане на външнополитически цели(CSD(2020) The Kremlin Playbook in Europe). Основните инструменти на Кремълската власт се разделят в 4 взаимносвързани области – твърда власт, включваща икономически групировки, политически партии, мека и остра прикрита власт, в която участват основните разпространители на пропаганда и дезинформация, мека власт, състояща се от русофилски общества, руска църква, руски училища, медии и културни центрове, твърда, мека и остра прикрита власт, в която функционират мрежи около конкретни проблеми, мрежи на „тайни служби“, а в допирната си точка въпросните области формират паравоенни и екстремистки групи, мрежи от агенти на влияние, включващи също икономически и политически актьори. Сериозна активност се наблюдава от страна на руските посолства, особено когато въпросното посолство се намира на територията на държава членка на НАТО или ЕС. Доктор Галев представя данни, посочващи засилената Фейсбук активност на руското посолство в България, сравнявайки данните от преди и до започването на войната в Украйна, като най-сериозно повишаване в активността започва именно през края на месец февруари, 2022 година. Определени политически актьори също използват платформата на Фейсбук за пропаганда и дезинформация, като често разпространението се осъществява доброволно от потребителите – въпреки това, основният процес се ръководи от няколко души, които, в ролята си на координатори, публикуват определена дезинформация в обособени канали, медии, и общности, а по-нататъшното разпространение е осигурено от потребителите им. Доктор Тодор Галев представя и основите на про-кремълската антидемократична дискурсивна еко-система, базиращи се на национализъм, миграционните процеси, защитата на „традиционните семейни ценности“, както и въпросите по енергетиката. Медиите, участващи в про-кремълския дезинформационен потоп, често използват непотвърдени и нелегитимни източници – често въпросните „новини“ се появяват само в една медия, в повечето случаи руска, след това те биват препечатвани и публикувани от останалите, а в уебсайтовете им често присъстват реклами на спорни продукти и услуги. Дезинформационният потоп, колкото и координиран да бъде той, често представя противоречащи си наративи, и то в изключително кратък срок, именно заради огромното количество дезинформация, което бълва постоянно. Въпреки всичко, един от най-съществените проблеми е, че дезинформационните наративи, успяват да си проправят път и към медии с ясно заявена анти-кремълска позиция, често поради липсата на сериозен контрол и проверка на достоверността на публикуваната информация. В края на своя доклад доктор Галев посочва установяването, че анализите и заключенията на ЦИД по темата за руското влияние, дори към този момент, се отразяват все по-силно на Запад, в сравнение със страните от Централна и Източна Европа, въпреки усилията от страна на Центъра, в посока организиране на публични дискусии на тема „Руска дезинформация“, с основна аудитория политически фигури и институции.

Доц. д-р Нина Николова разглежда темата „Новият тип войни. Размисли породени от технологията на дрона“, като представя три 3 основни характеристики на новия тип война – приватизирането, асиметризацията и демилитаризацията на войната. Разсъждавайки върху тезата на Хегел за ролята на барута и изобретяването на огнестрелното оръжие като важна техническа промяна за войната, доцент Николова посочва, че се осъществява процес на абстрактизация на врага, като прави сравнение с рицарския дуел, в който един срещу друг застават двама врагове, водени от чест и слава, целящи лична прослава, осъществяват двубой лице в лице, в непосредствена близост, познавайки и преценявайки силите си – обстоятелства, които липсват при воденето на бой от разстояние. По този начин се постига анонимизация на врага, а целия характер на битката се изменя радикално – рицарската лична храброст и слава се трансформира в цел за общо благо, а въпросното анонимиризане предоставя възможността за очертаване на понятията за колектив и колективен враг. Логиката на историята на военното дело води към процеси на ускоряване и механизиране на войната, като кулминация на тези процеси са Първата и Втората световни войни – все по-голямото развитие на индустрията и технологиите дава възможност това да се случи: по този начин се достига и до възможностите за изобретяване на оръжия за масови убийства, които през различните етапи запазват характера си, но променят формата си, като масовите кланета в пряка битка биват изместени от все по-мощни огнестрелни оръжия, „лагери на смъртта“, в последствие и появата и използването на атомна бомба. Технологичният прогрес във военното дело променя представите за война през времето, „шума“ на войната дава отражение върху човека, развиването на посттравматичен стрес у бойците не е породено само от гротеските гледки на фронта, а и от самия „грохот на войната“. Въпросният стрес често е бил считан за дезертьорство, а травмираните войници са били връщани в битка, за да привикват с тази сетивност на войната. Известни на и идеите, проповядвани от немската националсоциалистическа партия през 20те години на XX век, именно целящи да усъвършенстват един „нов човек“, развил висок праг на сетивност, спрямо техническата промяна на войната. От друга страна, „новата война“, в чийто символ се превръща дронът, се противопоставя на „класическата“, като връща реиндивидуализацията на врага, забавят темповете на ускоряване на войната, колективният враг в случая добива образ, като бива конкретизиран, именно чрез употребата на дрона – оръжие, което може да бъде използвано както за разузнаване, така и за поразяване на цели. Неговата употреба е свързана с оператор, който, въпреки всичко, остава анонимен за врага, поради голямата дистанция, от която може да управлява самия апарат, употребата му може да се осъществява тайно, без гръмко да се официализира началото на война, увеличава се прецизността за поразяване на конкретна цел, без да се нападат цивилни и невинни жертви- като военно-техническа иновация, дронът напълно се противопоставя на разрушителната широкообхватна мощ на атомната бомба. От друга страна обаче, Войната в Украйна връща характера на „класическата война“, чрез обособяване на колективен защитник и колективен враг, избиването на цивилно население и унищожаването на инфраструктура, мобилизирането на жива военна сила, териториалните интереси на Русия, чрез опитите на Путин за „Аншлус“(доцент Николова посочва, че употребява термина неслучайно) на територията на Украйна.

„Краткосрочни и дългосрочни жизнени планове на бежанците от Украйна“, е темата на доклада на доктор Пламен Нанов. В него първоначално той ни запознава с дейностите на благотворителната организация „Каритас“, в която той участва като експерт по мониторинг и оценка на въздействието, както и услугите, които организацията предлага на украинските бежанци в България, като в тях се включват въпросите по настаняване, парично подпомагане, медицинска и социална помощ на бежанците. Доктор Нанов представя наблюденията си върху украинските бежанци, чрез типологизация на техните нагласи, като ги разделя на няколко съществени групи. На първо място представя групата на живеещите с „мита за завръщането“ – това е най-многобройната група, като тя се характеризира с очаквания за бърз завършек на войната, следователно и бързо завръщане в родината, като не създават дългосрочни планове за установяване в България, на българска територия живеят със спестявания, частични заплати или пенсии от Украйна, или работят нелегално в България, търсят временно съдействие от държавна помощ и неправителствени организации. Основни фактори за обособяване на такава група често са емоционалните такива – изпитват силна привързаност към родината и семейството си, проявяват склонност към идеализиране на държавата си. От решаващо значение са също езиковата бариера и трудностите в ранния период на адаптация към новата среда. Втората група включва бежанците с „гъвкави“ жизнени планове, като техният краткосрочен план включва усвояването на български език, намирането на работа и записването на децата им в български детски градини и училища. Въпреки това, в дългосрочен план, те желаят да се завърнат в Украйна, след приключването на войната. В тази група се оформя и подгрупа от бежанци „без проект“, включваща предимно млади или неквалифицирани хора, целящи да оползотворят всяка от появилите се пред тях възможности. Основни фактори за тази група са липсата на доходи, което от своя страна води до взимане на рационални решения, както и определени културни сходства с българите, оценката им за средата в България като „спокойна“, близостта до родината, а често към тази група спадат и украинци с български корени. Третата и най-малобройна група е тази на потенциалните „заселници“, които живеят с нагласата, че искат да се интегрират изцяло в българското общество, като както краткосрочните, така и дългосрочните им планове са свързани с България. Обикновено тези хора са без семейство и дом в Украйна, или пристигат от територии, окупирани от Русия. Основен фактор за обособяването на тази група са именно тези обстоятелства, но към тях се включват и гореописаните български корени, културни сходства, както и усещането за спокойна среда на българска територия. Доктор Нанов завършва своя доклад с цитат от Ралф Дарендроф, като посочва, че „чужденецът е една от най-ранните и важни фигури в човешката история; неговата Одисея може да бъде източник на страдание и трагедия“, като в допълнение Пламен Нанов включва, че Одисеята на чужденеца може да бъде източник и на изследователско вдъхновение, защото се появяват безброй въпроси пред социолозите, антрополозите и изследователите на мигрантските процеси – най-съществените за доктор Нанов са доколко българските институции се справят с мигрантските вълни, какво се научава от самите мигранти, доколко и дали украинските бежанци могат да се интегрират в българското общество и институции, дали е възможно те да укажат роля в разрешаването на демографския въпрос в България.

В изказването си, Вера Рябицкая, независим руски журналист и политически активист, напуснала Русия през март 2022 година, поради риск от политическо преследване от страна на руското правителство, споделя за опита си като доброволец в бежански лагер, намиращ се в магазин от британската верига „Теско“, на полско-украинската граница. Дейността на центъра е осигурена както от локални и държавни  институции, така и от неправителствени организации и доброволци. В последствие, през лятото на 2022 година, поради намаления брой бежанци, „Теско“ оставя ръководството на центъра единствено в ръцете на полския Червен кръст, съкращава броя на леглата за настаняване на бежанци, а останалите неправителствени организации и независими доброволци са били длъжни да напуснат центъра. Въпреки всичко независимите доброволци продължават дейностите си по осигуряването на помощ за пристигащите бежанци по полско-украинската граница, като част от въпросните доброволчески организации са „Russians for Ukraine“, „Live car“, „Volunteer housing“, както и много други.

Изказването на Манол Пейков и Наталья Еллис е пряко продължение на разказа[1] на господин Пейков, представен на Конференцията, състояла се на 22 март, 2022 година, описваща поетата гражданска инициатива от страна на Манол Пейков, насочена към хуманитарна помощ както на украински граждани на украинска територия, така и на бежанци, намерили убежище в България. Той представя обновени данни за това докъде се разпростират и по какъв начин се употребяват неспиращите дарения от обикновени граждани, гласували му доверие през изминалите месеци. Към 27 септември, 2022 година, дарителите са вече 1023 души, като общата сума на даренията е 224,015 лв и 03 ст., както следва, 25,095 лв. и 56 ст. са вложени в лекарства; за турникети, израелски бандажи, кръвоспиращи гъбички, изотермични одеяла: 53,710 лв.; за дрехи и обувки: 31,057 лв и 45 ст.; За спални чували: 2,805 лв.; за радиостанции и предпазни очила: 5, 630 лв.; за тактическо оборудване: 6,597 лв. и 48 ст.; за ремонт на украинската детска градина в Пловдив: 11,697 лв. и 10 ст.; за легла и матраци за Втори дом: 3, 620 лв.; за операция на обитателка на Бежански център Пловдив: 1,600 лв.; за храна и дрехи за Бежански център Пловдив: 3,860 лв. и 92 ст.; за стипендии на таврийските студенти: 47,900 лв. Въпросните отчети, както и подробни данни за всеки аспект от дейностите по тези инициативи, могат да бъдат следени на личния профил на господин Пейков във Фейсбук, където той периодично публикува обновена и актуална информация. Наталья Еллис ни запознава подробно с дейностите си от началото на войната в Украйна до днес, като проследява процесите по обособяването на два детски центъра за украински деца, като през март 2022 година тепърва са стартирали, а към днешна дата единия център е вече функциониращ. Друг важен проект на госпожа Еллис е превръщането на затворената Белодробна болница в Пловдив, в бежански център „Втори дом“, функциониращ от съвместните усилия на дарители, доброволци и локални институции. Основният мотив на центъра е да осигури временен подслон на настанените бежанци, като в последствие им се осигури възможност за намиране на жилище, работа и успешно бъдеще. Според Наталья Еллис, Пловдив е един приятелски настроен град за пристигналите на българска територия украинци, а шансовете за тяхното адаптиране в българското общество, са изключително високи.

[1] https://kultura.bg/web/%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2-%d1%83%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b0-%d0%b8-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d0%b7%d0%b8/

Можете да чуете и интервюто на Иван Чалъков, ръководител на център Жан Моне за БНР във връзка с темата на събитието.