На 8 и 9 октомври от 10 ч. в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ се проведе семинар на тема Предизвикателства пред отношенията между наука и публика. Гражданска наука в общественото здравеопазване и екологията. Форумът е в рамките на дейностите по изпълнение на проект за създаване на Център за високи постижения „Жан Моне“ по програма Еразъм+ на Европейската комисия. Форматът беше хибриден – в зала „Компас“ на Пловдивски университет и чрез онлайн връзка. В събитието участваха широк спектър от специалисти и учени, както и студенти от университета. Фокус на семинара бяха две от най-актуалните теми в наши дни: ваксинопрофилактиката и управлението на чистотата на въздуха, които бяха представени съответно
на 8-ми (петък) и 9-ти (събота). През първият ден на събитието бяха дискутирани проблемите на ваксинационното покритие в страната и ниският обхват, причините за скептицизма по отношение на ваксините и възможностите за изграждане на ефективна комуникативна стратегия. Вторият беше посветен на казусът с мръсния въздух в град Пловдив и възможните мостове на диалог между гражданите и екологичните политики за осигуряване на качествена градска среда. Бяха поставени въпросите, които не могат да бъдат определени еднозначно, „сложни въпроси“, предполагащи сложни отговори, тъй като са зависими от конкретният контекст, в който са поставени: могат ли гражданите
да бъдат активни участници в процеса по „добиване“ на истината? Как се борави с научни данни и какви са критериите за ориентация при употребата на информация? Как гражданите могат да участват във формирането на политики, основани на факти? А отговори се опитаха да предложат учени, преподаватели и експерти от областта на социологията, епидемиологията, физици и химици, както юристи и граждани. Можете да видите видеа от изказванията на експертите, в YouTube канала на център Жан Моне!
Проф. д-р Йорданка Стоилова от Медицински университет, Пловдив, и главен координатор на Експертния съвет по епидемиология, откри дискусията на тема ваксини и ваксинопрофилактика с презентация на ключови елементи от историята на медицинската наука и приложението на профилактични средства, профилактика и превенция. Тя акцентира и върху проблемите на актуалната
ситуация и колебанието за ваксиниране против Ковид, което в България е сериозен фактор за най-ниското ваксинационно покритие в страната от всички европейски страни. В настоящата ситуация е трудно да се предложат ефективни кампании за насърчаване на ваксинирането, защото това е процес, който изисква време и убеждаване, както и образование, което трябва да е отразено в дългосрочни медицински политики. Подобен вид кампании, трябва да се планират на принципа на дейностите и програмите за превенция на хронични-незаразни болести, които имат за цел да контролират основните рискови фактори чрез обучения и дейности, както за работещите на терен (лекари, социални работници, кинезитерапевти и т.н.), така и за представителите на различните групи и общности, най-вече рискови – възрастни хора или младежи, работещи в офис, ученици и т.н. Естествено, в кризисни ситуации, се изисква бърза и адекватна реакция, но тя зависи от програмите за превенция, а не от кампании повтарящи „Ваксинирайте се, това е спасението!“, които не убеждава колебаещите се или открито противопоставящите се. Тези „групи“ се формират от хора с различни нагласи и мотиви, но работата с тях трябва да е дългосрочна, а не базирана на кризисен мениджмънт. Ниските нива на ваксинация и недоверието или колебанието по отношение на ваксините бе тема и на презентацията на д-р Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията, който разгледа проблема с ваксинацията в България като форма на „социален експеримент“ от гл. т. на един по-голям мащаб. Д-р Безлов представи данни от Евробарометър сравняващи нивото на ваксинационно покритие в различните страни (България е с най-ниско покритие) – 45% заявяват, че няма да се ваксинират, но твърдите противници на ваксинирането са много по-малко – около 20%. Според него се наблюдава равномерен темп на ваксинация от лятото насам – средно 60 000 на седмица и това се дължи на един вид административно усилие на ваксиниращите (лични лекари и центрове като представители на администрацията). То може да се подпомогне на различни нива – областно и национално, както и по различни направления – логистика, информационни материали и финанси. Представените данни, бяха подкрепени и от презентацията на д-р Костадин Сотиров, Общопрактикуващ лекар, който посочи редица логистични и административни предизвикателства, пред които са изправени общопрактикуващите лекари. Например, че няма проблем със съхранението на ваксините при необходимите хладилни условия, но е трудно да се координира записването на 6 или 10 души, които да дойдат на определена дата и час, за да се използва цял флакон от дадена ваксина. Липсата на официални инструкции от МЗ извън показанията на фирмите производители и сложността на системите за отчитане също представляват проблем, но най-големи са притесненията по отношение на носенeто на отговорност, която към момента се прехвърля на отделните общопрактикуващи лекари.
Някои от детерминиращите фактори за колебанието по отношение на ваксинирането беше разгледано и по-широко благодарение на резултатите от работата по друг проект на екип преподавтаели от катедра „Приложна и институционална социология“ – „Изследване на отношението между медицинска наука и граждани чрез методите за анализ на големи масиви данни (Big Data): върху примера ваксинирането и хомеопатията“. Част от проблемите на модерността и актуалната Ковид пандемия (особено в България) са следствие от по-общи кризи на доверие към съвременната наука и държава. Доц. Тихомир Митев разгледа проблема за „колебанието за ваксиниране”, като предпочете да се дистанцира от широко разпространения термин „антиваксъри“, поради характера му на медиен конструкт – „властови” и силно стигматизиращ етикет. Изводът – колебанието по отношение на ваксините е проблем на общественото здравеопазване, но неговите корени не са медицински. Проблемът с ваксините не е (специфично) медицински проблем, а социален проблем. Той не може да бъде решен в тесните рамки на комуникативна стратегия здравни власти-граждани, макар такава стратегия да е необходима, доколкото сме в ситуация на нужда от кризисна ПР-програма за действия.
Тази критична гледна точка беше продължена и проф. Чалъков, който наблегна на значението на „аномията“ (термин, който беше използван и от проф. Стоилова) като фундаментално социологическо понятие за модерността. Фокус на неговото представяне беше по-общата рамка на недоверието в модерната национална държава като ефект на напрежението, създадено от фундаменталните предпоставки, на които тя се основава. Именно нацоналната държава – чрез инструментите на модерното право и модерната наука, за първи път успява от края на 19 век насам да организира и интерпретира хаотичния свят на комбинацията от лични преживявания на гражданите в една подредена и предвидима (рационална) реалност, макар само за своето население и върху своята територия. По-широката обосновка на такъв подход е даден в книгата на френския социолог Люк Болтански „Мистерии и конспирации – детективски истории, шпионски романи и създаването на модерни общества“, където появата на криминалния жанр се разглежда като първи индикатор за напрежението, което възниква по отношение на реалността и нейното разделяне на официално прокламирана, видима, „фалшива“ реалност и стояща зад нея скрита, „по-истинска“ реалност в която действат егоистичните интереси на управляващите елити. Конкретната проблематика на модерната национална държава, разгледана чрез подхода на Болтански е обект отделна науча публикация, която проф. Чалъков подготвя с докторантите Димитър Атанасов и Биляна Милева и в която нежеланието към ваксиниране срещу Ковид 19 се разглежда като проява на по-общото недоверие на мнозинството от българите към държавните институции.
Д-р Христиана Бацелова, епидемиолог от Медицински университет, Пловдив – коментира проблема за ваксинационния обхват в България и последствията по отношение на смъртност и
разпространение на заразата. Тя сравни ситуацията в страната с други страни от Европа и света – Франция, Дания, Испания, Зимбабве (Африка). Д-р Бацелова сподели също така наблюденията си върху анитаваксиналните нагласи в администрираните от нея Фейсбук групи за научна информация за ваксините. Специален фокус в доклада ѝ бе подготовката на медицинските кадри и как те влияят на нагласите на медицинските лица към ваксините. Д-р Бацелова подчерта, че подготовката на студентите по медицина в областта на епидемиологията и ваксинологията е крайно ограничена.
Ас. Мими Василева и Зоро Зоров – преподавател и студент от катедра „Приложна и институционална социология“ представиха резултати от работата си с конкретни социални групи или медии – съответно прилагането на качествени методи в изследването на нагласите на българите към ваксините и нагласите и тенденциите в социалната медия Фейсбук по същата тема. Ас. Василева представи първи резултати от качествено дълбинно изследване на нагласите относно ваксинациите, проведено в рамките на дейностите по проекта „Изследване на отношението между медицинска наука и граждани чрез методите за анализ на големи масиви данни (Big Data): върху примера ваксинирането и хомеопатията“; а Зоро Зоров допълни с атрактивна „снимка“ на основните антиваксинални профили в социалните мрежи. Представена бе предварителна аналитична типология, според която очертаващите се във ФБ типове лица могат да бъдат определени като „конспиратор“, „прогледнал“, „отговорен“ и „недоверчив“.
Д-р Стефан Николов и Манол Пейков поставиха разглеждането на проблемите на отношението към ваксините и недоверието в науката в специфичните полета на науката и политиката, като се фокусираха към някои съществени елементи на разбирането за наука, научен факт, данни и комуникацията на научното познание в политиката, медиите и за широката публика. Д-р Стефан Николов изхождайки от опита си като учен и преподавател се фокусира върху науката като специфичен метод или набор от методи и необходимостта от специфичен подход как тя да бъде представяна адекватно на публиката. Манол Пейков сподели своя опит на гражданин и предприемач, посветил не малка част свободното си време за популяризиране на научно обоснована информация относно ваксините и ваксинопрофилактиката. В своето изказване той се застъпи и настоя на дискусионния подход, както в политиката, така и в науката. Неговият фокус беше върху по-широката културна база на „цивилизованост“ и „хигиена“ на говоренето и дискусиите, както и необходимост от „хигиената“ като метафора в публичното пространство – поставянето на граници, честност, простота, откритост в комуникацията на кризата с Ковид-19 и ваксинопрофилактиката. Арх. Петкана Бакалова, в качеството си на гражданин с активна позиция за промяна на модела на комуникация здравни власти-граждани в областта на ваксинопрофилактиката, представи тезата за „патерналистичния модел“, в който някой (държавата) се грижи за индивида еднопосочно, монополистично и монологично, следва да бъде преосмислен. Тя постави дискусията и в полето на „гражданската наука“ като се фокусира върху правото на гражданите да бъдат информирани и как тази информация да се предоставя по достъпен и адекватен начин, така че да подпомогне процеса на вземане на решение, вместо да се основава на авторитети (институционален или личен) и да подпомага поляризирането на общественото мнение – въпросът за демокрацията на знанието и авторитарните решения.
Вторият ден от събитието стартира с представяне и очертаване на рамката на концепцията за „гражданска наука“, наложена в европейското изследователско пространство. Докторант Петя Банкова (ПУ) изложи основните ѝ параметри, като подчерта, че общо място в различните дефиниции е гражданското участие в научноизследователските дейности и включването на гражданите в изграждането на публични политики, основани на научни данни. В последвалите доклади проф. Чалъков и доц. Митев предложиха критически прочит на тази донякъде нормативна програма, като подчертаха значимостта на социалния, политически и културен контекст, на рисковете от релативизиране на научния метод и заплахите от налагане на популизъм в науката. Наблегна се и на това, че „гражданска наука“ като наука доминирана и създавана от гражданите и техните гледни точки за гражданските права и идеята, че при гражданската наука става въпрос за гледни точки и мнения на граждани, не представлява научна методология и собствено изследователско поле. Проф. Иван Чалъков обърна внимание на историческата ситуираност на понятието „гражданска наука“ и необходимостта от неговото преосмисляне в светлината на въведените от Люк Болтански разлики между двете форми на държавност в модерността – суверенната държава и националната държава, а също и постиженията на съвременната история на модерната наука. Ранно модерната наука действително възниква като „граждански акт“ на представители на аристокрацията и третото съсловие и като такава тя съ-участва в конститурането на суверенната държава, но почти до края на 19 век науката се развива предимно от заможни хора които не са на държавна служба и от днешна гледна точка може да се определят като „аматьори“. Тук понятия като призвание, алтруизъм и „посветеност на делото“ играят ключова роля. Всичко това започва да се променя от началото на миналия век с появата на масовата наука, финансирана от държавата и корпорациите. Те насочват научните изследвания най-вече в области свързани със съответните държавни и фирмени приоритети, учените постепенно се превръщат в „служители“ на съответните научни организации, а появилите се злоупотреби и нарушения водят до създаването на специални звена за научна етика и научен интегритет (сравни случаят с Петър Илиев в Юридически факултет на Софийски университет). Феноменът „гражданската наука“ и свързания с нея феномен на „липсващата, неслучила се наука“ (undone science) се появява едва в края на миналия и началото на този век като израз именно на тези нови предизвикателства пред научното изследване и реалната опасност то отново да бъде подчинено на политически и корпоративни интереси (след лошите примери на фашистката и комунистическата наука през миналия век).
В следващия панел гл. ас. Атанас Терзийски (ПУ) представи дейността на meter.ac – технологична мрежа за измерване на различни компоненти на въздуха, действаща на територията на България. Meter. ac e дело и продукт на учени-ентусиасти, които със сътрудничеството на граждани, показва един възможен формат на „гражданска наука“. Важна черта на мрежата е възприетият от нея отворен модел за достъп до информацията: широкото и свободно разпространение на данните от измерванията е също така и един модел на взаимодействие и трансформация на информацията преминаваща от научното поле, към политическото, публичното и обратно в научното.
Последният панел имаше за свой фокус един конкретен случай – казусът с мръсния въздух на град Пловдив. Той беше тематизиран от гл. т. на усилията на гражданите за участие в политиките за управление на общите облага и участието им в изграждането на стратегии и мерки за подобряване на качеството на градската среда. Проф. Наумова, специалист по социология на правото, представи нормативната рамка, която урежда мястото, ролята и потенциала на гражданското общество в тези процеси. Тя представи същността и смисъла на Орхуската конвенция като уникален инструмент за достъп до информация относно управлението на процесите свързани с околната среда и за участие в политиките за подобряване на качеството й. Бяха представени два конкретни опита в тази насока – две съдебни дела срещу Община Пловдив, заведени от граждани, сдружения и неправителствени организации във връзка с качеството и контрола на заобикалящата ни среда. Адв. Георги Велев и адв. Михаил Екимджиев наблегнаха на значението на „съдебните дела в обществен интерес“ като начин за отстояване на гражданска позиция чрез възможностите предоставени от нормативната уредба на
европейското законодателство. Защитена бе тезата, че възстановяването на социалната тъкан и доверието в науката и институциите е възможно, като затова е необходимо гражданско усилие в „извоюването“ на нормалност и в отговорното съграждане на обща здравословна среда на живот.
Една от изключително позитивните презентации, беше дело на Михаил Косев, гражданин и независим артист, който представи своята активна позиция по отношение на опазването на чистота на въздуха, както и учебен филм, изработен от деца от пловдивско училище по време на извънкласен курс по кино, воден от самия него.
Екипът на център Жан Моне изказва благодарностите си на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ за логистичното и комуникационно осигуряване на събитието! Каним колеги и граждани да ни последват в социалните медии, за да получават информация за актуални събития и теми, както и да се запознаят по-подробно с представените проблеми и данни.
Събитието се осъществява с подкрепата на програма Еразъм+ на Европейския съюз.
Подкрепата на Европейската Комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.
