„Изследване на отношението между медицинска наука и граждани чрез методите за анализ на големи масиви данни (Big Data): върху примера ваксинирането и хомеопатията“

На 10.06.2020 г. се проведе работна среща на екипа по проекта с участието и на колегите от Томски държавен университет. На нея бяха докладвани прогреса в работата и осъществяването на работната програма. Представени бяха резултатите от прегледа и анализа на съществуващата литература и натрупаната база данни оформена в дисково пространство, облак. Бе обсъдена и работата по анализа на свалените текстове по предварително подбрани ключови думи от електронни сайтове на български език, осъществено от колегите от Томски държавен университет. Анализът на подбрана извадка от текстове резултира в изготвяне на типологии на актьори, позиции и аргументи и първи стъпки в лематизацията ключовите думи и изграждането на онтология.

По време на семинара доклади изнесоха членовете екипа.

Проф. д-р. Кристина Петкова засегна темата за променящите се образи на науката, изразени в географско и историческо сравнение в контекста на идеята за „общество на знанието“. Проф. Петкова представи резултати от сравнително изследване, в което тя е участвала, относно отношението на обществото към науката в България и Великобритания. Изучавани са авторитета и влиянието на науката, а от там и научните изследвания върху гражданите и обществото, като цяло.

Доц. Митев представи исторически преглед на зараждането и утвърждаването на антиваксиналните нагласи. Той очерта основните „опорни точки“ на противниците на ваксините, като, както бе показано в доклада, някои от тях постоянстват, независимо от времето и локацията. Доц. Митев представи също така и разработеният от СЗО „Модел 3 С“ за анализ на проблема с колебанието относно ваксините, както и „Матрицата на детерминантите“, определящи това поведение. Тези модели бяха дискутирани и социологически проблематизирани.

Д-р Пламен Нанов и ас. Мими Василева представиха доклади, посветени на институционалната и нормативна рамка, определящи същността, статута, обсега и обхвата на имунизационната програма, режим и календар в България и бяха съпоставени с някои европейски страни. Разгледани и анализирани бяха основните документи, регулиращи имунопрофилактката у нас.

Проф. Чалъков представи на обсъждане свой работен текст със заглавие „За съвременната наука истината и ваксините“, написването на който бе провокирано от серия от онлайн дискусии между членовете на екипа, посветени на проблема за корелациите между отричащите реалността на епидемията от Covid-19 и колебаещите се по отношение на ваксините (антиваксъри). Очертан бе парадигмален хоризонт, в който да се мисли конституцията на модерния научен дискурс, отношенията наука-публика, както и на тяхната трансформация днес. Очерта се също така и напрежението между медицината като (фармцевтичен) бизнес и властова регулация и медицината като наука.

Гл. ас. Донка Кескинова представи прогреса в работата по отношение на емпиричното изследване с методите на Биг дейта анализите и съвместната работа с доц. Росица Декова от Филологически факултет и колегите от Томски държавен университет. Бяха обсъдени възможностите за обработката на големи масиви от данни, лематизацията и изграждането на онтология.