През първото полугодие на 2021 г. (третото шестмесечие от първия етап от на проекта) продължи работата по калибриране на теоретичната рамка, чрез която да се интерпретират данните от емпиричните изследване. Динамиката на кризата, причинена от Ковид-19, доколкото има пряко отношение към изследователския предмет на проекта, както и собствената му специфика, обосновано налагат подобна спираловидна теоретико-методологическа стратегия, която се движи паралелно с емпиричните изследвания. Основен акцент в теоретичните търсения е проблемът за конспиративността.
Предварителните данни от изследването на мненията на гражданите в социалните медии регистрира нарастващ дял хора, споделящи конспиративни теории относно ваксинацията. С появата на пандемията от Ковид 19 тези първоначално ограничени в тесни кръгове нагласи прераснаха в масово недоверие, подозрение и дори за убеденост в наличие на скрити, стигащи доконспиративни, цели при ваксинирането. Година и половина след началото на епидемията и вече осем месеца след началото на кампанията по масово ваксиниране срещу Ковид 19 България е сред страните в ЕС с най-нисък относителен дял ваксинирани и един от най-значимите дялове население, отказващо или колебаещо са да се ваксинира! Изправени пред натрапващите се, от гледна точка на „здравия (изследователски) разум“ и често стигащи от до абсурд подозрения и твърдения за конспирации, ние като екип имахме късмета да попаднем на публикуваната в 2012 г. книга на големия френски социолог Люк Болтански „Мистерии и конспирации: детективските истории, шпионските романи и създаването на модерните общества“. Оказа се, че неговият анализ на процесите във Франция и Англия – две от знаковите страни на европейската демокрация, дава ценни ресурси за осмисляне на ситуацията в България с нейния специфичен опит в изграждането и функционирането на национална държава. В случаят с отношението към ваксинирането може би ключов проблем е начинът по който функционират съвременните институции на държавата, а също и други заинтересовани страни като икономически организации, медии, социални общности. И че може би има проблем и в начините на осъществяване на съвременните научни изследвания и тяхното приложение в „практиката“ на националната държава. В отчета прилагаме предварителен вариант на подготвяна публикация в тематичен брой на списание „Социологически проблеми“, която прави анализ на основните аргументи на Болтански с цел тяхната адаптация за разкриване основанията на масово регистрираните подозрения и обвинения в конспирации по повод ваксинирането. Смятаме това за възможно поради факта, за последните три десетилетия България се развива условията на демократичен политически режим, към който най-вече е приложим анализът на Люк Болтански. Предизвикателството на проекта да бъдат отчетени специфичните условия на съвременната българска държава и общество – нашата закъснялата модернизация, наследството от петте десетилетия комунистическо управление и ефектите от социалното, икономическо и политическо развитието през последните три десетилетия, доминирано от неолиберализма и процеса на конверсия на политическите капитали на бившата комунистическата номенклатура в икономически.