Лекция  на докт. Венелин Петров тема: „Критика на академичния технологичен трансфер като иновационна парадигма“

в рамките на Цикъл публични лекции „Европейска политика и практика в науката, технологиите и иновациите“

11 май 2022 г., сряда чрез онлайн връзка, час: 16:00-18:00 ч.

Линк: https://us02web.zoom.us/j/83252889177?pwd=NS9SVnhZUlBUWGJScmlhaU5WbFJJdz09

Meeting ID: 832 5288 9177

Passcode: 672681

Програма на събитието

Откриване на лекцията 16:00-16:10 ч.

Лекция на докт. Венелин Петров 16:10-17:10 ч.

За лектора:

Венелин Петров е бакалавър по социология, магистър по управление на иновациите и изследователската дейност, докторант по социология на иновациите в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Изследователските му интереси са в областта на научната, технологична и иновационна политика. Участвал е в международни и национални изследователски и приложни проекти в областта на академично базирания технологичен трансфер.

Публикации:

“The Academic Spin-Offs as an Engine of Economic Transition in Eastern Europe. A Path Dependent Approach”. In: Minerva. 48/2010, 189-217 (co-author with I. Tchalakov, T. Mitev).

“National Innovation Systems and Spin-Offs: The Case of Bulgaria”. In: Предприемништво: иновациии и конкурентност. Скопиjе: Економиски институт. 2008. 63-80 (co-author with Mimi Vasileva, Ivan Tchalakov)

Резюме на лекцията:

Лекцията поставя под въпрос академично базирания технологичен трансфер като адекватна иновационна парадигма за регионално икономическо развитие.  За тази цел ще бъдат представени множество аргументи и данни за теоретична и емпирична несъстоятелност на подобен род полиси инициативи. Критично ще бъдат разгледани основните концепции и теоретични модели аргументиращи политиките по „укрепване връзките наука – индустрия“, превръщане на университетите в „предприемачески или трето поколение университети“, създаване на „технологично трансферни офиси“, стартиране на „академични спин-офф фирми“ и т.н. Защитава се тезата, че подобен род политиките се базират на един крайно селективен и често погрешен прочит на американската иновационна система от края на миналия и началото на този век.

Въпроси и дискусия (17:10 ч.)

Организатор: „Жан Моне“ център за високи постижения към ПУ „П. Хилендарски“;

С настоящата серия от лекции екипът на Центъра за високи постижения „Жан Моне“ цели да подпомогне учените и студентите в Пловдивски университет и останалите университети в града във връзка с предизвикателствата по изграждане на новата мрежа от изследователски университети в България. Лекциите са отворени както за членовете на академичната общност от ПУ, така и за учени и студени от останалите пловдивски ВУЗ, особено тези от Медицински университет Пловдив, който е водещия изследователски университет в града.

Центърът и неговите сътрудници имат акумулиран опит в областта на социология на иновациите и икономика на техническата промяна, включително по управление на приложните изследвания, трансфер на технологии, академично предприемачество и създаване на университетски спин-офф фирми, както и патентната защита научни резултати. Част от този опит е натрупан и в рамките на двата проекта „Университетски център за трансфер на знания и технологии „Пълдин“ (финансиран от Фонд Научни изследвания при ПУ „Паисий Хилендарски“, конкурс „Инкубатор за наука и предприемачество“ (2011-2012) и „Изграждане на капацитет за трансфер на технологии в ПУ „Паисий Хилендарски“, (ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“, К-21-00-9/02.10.2013, 2012-2015 г.).

Лекциите целят да изяснят основите на взаимоотношенията между университетите и фирмите от индустрията и останалите сфери на икономиката и обществото, основните психологически, организационно-културни и финансови проблеми в този процес, както и необходимите стъпки за създаване на подходяща институционална, правна и организационна атмосфера в университета, стимулираща академичното предприемачество и трансфера на технологии на институционално ниво.

Макар усилията за стимулиране на академичното предприемачество в ПУ да започнаха още от 2011 г., все още предстои много работа. Ключова предпоставка за изграждане на ефективна и устойчива предприемаческа среда е научно-приложната дейност и трансферът на технологии, като неин фундамент, да бъдат положени в стратегически контекст и климат на мотивиране, овластяване и гласуване на доверие на непосредствените изпълнители – от студентите и докторантите до професорите. Успешното реализиране на мисията на изследователския университет – измервано с броя патенти, стартиращи фирми, публикации в реферирани списания в Q1 и Q2 и други показатели, предполага създаване на условия, улесняващи инициативата и самоорганизацията „отдолу“ в съчетание с висококачествени финансови, счетоводни, патенти-юридически и други услуги. И всичко това трябва да бъде съпътствано от непрекъснати усилия за удържане и повишаване на качеството на фундаментално-научните изследвания.