Лекция на д-р Васил Киров, Институт по философия и социология, на тема: „Приобщаващо ли е бъдещето на труда в европейските региони? Изводи от проекта BEYOND4.0“ в рамките на Цикъл публични лекции „Европейска политика и практика в науката, технологиите и иновациите“

4 октомври 2022 г., час: 16:00 ч.

място: ПУ „П. Хилендарски“, на място в зала  и

чрез онлайн връзка, Линк: https://us02web.zoom.us/j/83962498696?pwd=ODI5OWJtZ1ZqclRmRm95Mjk0MXNNUT09

Meeting ID: 839 6249 8696

Passcode: 540163

Програма на събитието

16:00-16:10 ч. Откриване на лекцията

16:10 – 17:10 ч. Приобщаващо ли е бъдещето на труда в европейските региони? Изводи от проекта BEYOND4.0 

17:10 ч. Време за въпроси и дискусия

За темата: Дигиталната трансформация застрашава бъдещето на труда поради бързото навлизане на автоматизацията (Frey & Osborne, 2017). Нови констатации обаче се опитват да нюансират този песимистичен възглед (Warhurst et al., 2019) и подкрепят идеята, че унищожаването на работни места може да бъде съпроводено със създаване на работни места, промяна на работните места и разместване на работни места (Degryse, 2016).

По този начин в европейските региони се наблюдават различни положителни и отрицателни развития. В този контекст важен въпрос е защо предприемаческите екосистеми и компании в някои региони биха могли да бъдат по-устойчиви от други, което им позволява да оцелеят и да се развиват.

Емпиричното изследване е част от по-голям проект на ЕС по H2020, BEYOND4.0 (http://beyond4-0.eu/), анализиращ въздействието на дигитализацията върху европейските региони, на базата на примери от България, Германия, Испания, Нидерландия, Обединеното кралство и Финландия.

За лектора: Д-р Васил Киров е доцент в Института по философия и социология на Българската академия на науките (ИИОЗ-БАН). Изследователските му интереси са в областта на социологията на труда и организациите, трудовите отношения и дигиталната трансформация. Васил Киров е бил изследовател в големи изследователски проекти, финансирани от Европейската комисия (SMALL, WORKS, WALQING, ENLIVEN, BEYOND4.0), и е работил като външен експерт за Европейската комисия, Международната организация на труда, Европейската фондация за условията на труд и живот и CEDEFOP.

Васил Киров бе член на Експертната група на високо равнище към Европейската комисия относно въздействието на цифровата трансформация върху пазарите на труда в ЕС (2018 – 2019 г.). Понастоящем той е гостуващ професор в Sciences Po, Франция. Публикувал е няколко книги и множество статии в международни научни списания.

Сред последните му публикации са книгите (2017): Policy Implications of Virtual Work. Basingstoke: Palgrave (в съавторство с Pamela Meil) и (2022) Дигиталната трансформация и бъдещето на труда. Глобални тенденции. Локални последствия.

____________

С настоящата серия от лекции екипът на Центъра за високи постижения „Жан Моне“ цели да подпомогне учените и студентите в Пловдивски университет и останалите университети в града във връзка с предизвикателствата по изграждане на новата мрежа от изследователски университети в България. Лекциите са отворени както за членовете на академичната общност от ПУ, така и за учени и студени от останалите пловдивски ВУЗ, особено тези от Медицински университет Пловдив, който е водещия изследователски университет в града.

Центърът и неговите сътрудници имат акумулиран опит в областта на социология на иновациите и икономика на техническата промяна, включително по управление на приложните изследвания, трансфер на технологии, академично предприемачество и създаване на университетски спин-офф фирми, както и патентната защита научни резултати. Част от този опит е натрупан и в рамките на двата проекта „Университетски център за трансфер на знания и технологии „Пълдин“ (финансиран от Фонд Научни изследвания при ПУ „Паисий Хилендарски“, конкурс „Инкубатор за наука и предприемачество“ (2011-2012) и „Изграждане на капацитет за трансфер на технологии в ПУ „Паисий Хилендарски“, (ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“, К-21-00-9/02.10.2013, 2012-2015 г.).

Лекциите целят да изяснят основите на взаимоотношенията между университетите и фирмите от индустрията и останалите сфери на икономиката и обществото, основните психологически, организационно-културни и финансови проблеми в този процес, както и необходимите стъпки за създаване на подходяща институционална, правна и организационна атмосфера в университета, стимулираща академичното предприемачество и трансфера на технологии на институционално ниво.

Макар усилията за стимулиране на академичното предприемачество в ПУ да започнаха още от 2011 г., все още предстои много работа. Ключова предпоставка за изграждане на ефективна и устойчива предприемаческа среда е научно-приложната дейност и трансферът на технологии, като неин фундамент, да бъдат положени в стратегически контекст и климат на мотивиране, овластяване и гласуване на доверие на непосредствените изпълнители – от студентите и докторантите до професорите. Успешното реализиране на мисията на изследователския университет – измервано с броя патенти, стартиращи фирми, публикации в реферирани списания в Q1 и Q2 и други показатели, предполага създаване на условия, улесняващи инициативата и самоорганизацията „отдолу“ в съчетание с висококачествени финансови, счетоводни, патенти-юридически и други услуги. И всичко това трябва да бъде съпътствано от непрекъснати усилия за удържане и повишаване на качеството на фундаментално-научните изследвания.