През последните години Европейският съюз се сблъсква с нови и сериозни предизвикателства, които засягат самата сърцевина на „европейската идея“. Нарастват трудностите при взаимната интеграция на европейските общности. Стратегическата цел за изграждане на социално мултикултурно пространство, основано на принципите за равенство и единство в многообразието, изглежда все по-проблематична. Събития като миграционните вълни от юг и югоизток, Брекзит и „сепаратистките“ тенденции в някои региони, спиралата на дезинтеграционните процеси в Италия, Полша и Унгария, както и очевидната намеса на Русия, Китай, Турция и други страни, работещи срещу интеграцията на Европа, повдигат много въпроси. Настоящото напрежение между страните-членки на ЕС относно мястото и обхвата на процеса на интеграция на Западните Балкани е още един израз на тези трудности. Тези процеси и тенденции представляват голямо предизвикателство за държавите-членки на ЕС, но също така мобилизират привържениците на европейската идея и интеграция в рамките на съюза. Това се прояви при последните избори за Европейски парламент, новото германско-френско споразумение от 22 януари 2019 г., дебатите, предшестващи конституирането на новата Европейска комисия, в различни граждански и интелектуални инициативи и други.
Тези скорошни събития вдъхват оптимизъм. Но като професионални социални изследователи, нашият оптимизъм е свързан и с нещо също важно – убеждението, възникнало в резултат на нашите проучвания, че процесите на европейска интеграция са започнали далеч назад във времето, още от XIV век с работата на Данте Алигиери „За монархията”. Процесите на интеграция работят на дълбоко ниво и под повърхността на политическия дебат, те са били активни дори когато континентът е бил разтърсен от конфликти между нациите, войни и дори пандемични инфекциозни заболявания и екологични кризи. Вярваме, че в днешната политическа и културна криза, както опонентите, така и привържениците на ЕС, донякъде забравят (или умишлено игнорират) тези по-дълбоки (дез)интеграционни процеси. Те рядко се споменават в публични дебати, в медиите и в социалните мрежи. Значението на тези по-задълбочени интеграционни механизми като предпоставка и основа за интеграция в ЕС, и особено изричното знание и осведоменост за тях е от решаващо значение за политиците, експертите и гражданите като източник на стратегическо управление и вдъхновение за по-нататъшна интеграция и развитие на ЕС.
Проектът се фокусира върху три специфични области (наука и технологии, право и демокрация, социална политика), в които протичат интеграционните процеси. Екипът си поставя за цел да проучи самите основи, създаващи условията за възможност за политическата интеграция и ЕС. Имат се предвид основните механизми и мрежи, които свързват (разделят) общностите във всички европейски страни, преди те да бъдат институционално конституирани. Когато говорим за „скрита интеграция“, имаме предвид най-вече онова, което нашите колеги Т. Миза и Й. Скот (2005), А. Кайзер (2005) и други, с които сме работили заедно в рамките на изследователската мрежа „Tensions of Europe“ и проектът EUROCRIT (ESF, 2006), наричат „скрита интеграция на Европа“ посредством технологии, индустриални и други стандарти, инфраструктура (ИКТ, транспорт и др.), споделени знания и ноу-хау и др.
Моделите на континенталното европейско право изиграха подобна роля, превръщайки се във важен интегративен елемент за страните от ЕС, обединил амалгамата от нации и чрез който новите държави-членки и присъединяващите се страни от периферията на западноевропейското ядро приемат и прилагат западните правни и институционални модели, за да ускорят собственото си развитие и да “надхитрят” историята. Ние твърдим, че Западното модерно право може да се разглежда и като вид „инфраструктура“, доста подобна на технологиите и науката.
Социалната държава е друго европейско постижение, чиито ценности и организационен модел също играят такава „скрита“ интегративна роля повече от половин век. Неотдавнашната икономическа криза в Европа повдигна въпроса дали европейският социален модел все още е осъществим или трябва да бъде редуциран в полза на „свободна“ глобална пазарна конкуренция. Именно ценностите и практиката на европейската социална държава днес се превръщат в ключов ресурс за търсене на нов политически и институционален отговор на опасните и потенциално дестабилизиращи нива на социално неравенство, където ограничен икономически и финансов елит контролира по-голямата част на общественото богатство (Stiglitz 2012, Inglehart 2018). Именно като такава „скрита социална инфраструктура“ европейският модел на „социална държава“ продължава да бъде привлекателен в световен мащаб, особено за страните от Африка и Близкия изток, въпреки ефектите от няколко десетилетия неолиберални реформи.
Естествено, има и други области, в които европейските политики и практики се изграждат върху процесите на „скрита интеграция“ – във финансите, в областта на опазването на околната среда и общественото здраве, в енергийния сектор и т.н. Въз основа на специализацията и ресурсите на екипа, проектът се фокусира върху трите области, споменати по-горе. Чрез търсене на синергии между тях нашата цел е да създадем модел за изследване и преподаване на процесите на европейска интеграция, който може да бъде разширен в бъдеще в нови области.
