Околната среда е динамичен фундамент на живота – преди всичко на планетата, но не на последно място – на човешките общности. Проблемите на околната среда са не само актуален сюжет на научните и политическите спорове в Европа и света, обичайна тема на журналистическите репортажи, но и обективна реалност. Те са неоспорим факт, който заставя човешките колективи да преучредят своето място, роля и поведение в т. нар. епоха на антропоцена.
В този контекст бе и конференцията, организирана на 10 и 11 октомври 2024 г. от Центъра за високи постижения „Жан Моне“ към катедра „Приложна и институционална социология“ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Тя бе ситуирана в два модула, първият от които имаше за основна цел да очертае хоризонти и полета на диалог между природните, социалните и медицинските науки, в които да бъдат дискутирани нови, евристични и ефективни модели на мислене и действие. Вторият модул срещна изследователи, експерти от публичните институции и представители на ангажираните с проблемите на околната среда граждански организации.
В рамките на първия панел доц. д-р Ивелин Моллов представи кратка ретроспекция на събития, изиграли ключова роля за промяната на екологичното мислене в целия свят, част от които са: основаването на Световния фонд за защита на природата през 1961 г. – WWF; издаването на книгата „Смълчана пролет“ на американската морска биоложка Рейчъл Карсън през 1962 г.; инициативата на ООН през 1970 г. за отбелязването на Международния ден на Земята на 22 април; създаването на Greenpeace. Глобалният индекс на живата планета (ГИЖП) на Световния фонд за защита на природата отчита 69 % среден спад на популациите на всички наблюдавани видове гръбначни същества между 1970 г. и 2018 г. и показва антропогенния фактор като най-силно въздействащия върху планетата и върху климатичните изменения. Преподавателят от катедра „Екология“ отбеляза още, че селското стопанство и земеделието също са съществен фактор, който оказва негативно влияние върху природата заради начина на отглеждане на животните (загуба на прясна вода и земя и отделянето на парникови газове като метан), и подкрепи тезата си с един от последните доклади на междуправителствения панел за климатичните промени.
Във втория доклад доц. Никола Петров от НАО „Рожен“ представи факторите, които определят климатичните изменения на Земята. Найважните са слънчевата радиация, промените в орбиталните параметри на планетата, промените в интензивността на космическите лъчи, геофизическите и геологическите процеси, които генерират изменения на вътрешната структура на Земята, а антропогенния фактор, въпреки че не го намира за определящ, сподели, че има способността да убие живата природа на Земята. Директорът на НАО „Рожен“ отбеляза влиянието на Слънцето при формирането на земния климат, което е много силно изразено за горните слоеве на атмосферата. Особено внимание отдели и на океаните, които заемат около 77% от площта на планетата и според него са основният земен фактор, определящ климатичните условия и изменения. В процесите на еволюцията на Земята глобалните климатични изменения са се случвали много пъти и без да съществува човечеството, затова глобалното затопляне или захлаждане не може
да се дължи на човешка дейност, сподели доц. Петров.
Във втория панел от деня се дискутираха практическите проблеми в изследванията на околната среда и контрола на замърсяването на въздуха, водите и почвите. Панелисти бяха гл. ас. д-р Атанас Терзийски от Химическия факултет, доц. д-р Гана Гечева и Гергана
Кирилова от Биологическия факултет на ПУ. Те споделиха иновативни решения за подобряване на качеството на въздуха и общественото
здраве.
Екипът на д-р Терзийски е разработил устройства, с които се измерват стойностите на елементите във въздуха – фини прахови
частици, радон и др. Няколко такива вече са поставени в България, а целта е с наличните данни да известяват обществото за превишените
стойности. Доц. д-р Гана Гечева сподели за инициативата по проекта ДУЕкоС за поставяне на стени от мъхове, които да благоприятстват
качеството на въздуха. В доклад, озаглавен „Възможностите на биомониторинга. Върху примера на гр. Димитровград“, Гергана Кирилова представи дипломната си работа, с която тя защитава бакалавърска степен по биология. Под научното ръководство на доцентите Гана Гечева и Тихомир Митев Кирилова разглежда качеството на атмосферния въздух в родния си Димитровград – основна цел на труда ѝ е проучването на атмосферното замърсяване с тежки метали и токсични елементи в града в условията на пасивен биомониторинг.
Доклад на тема „Изследвания върху връзката на замърсяването на въздуха и характеристиките на градската среда със здравето на населението“ представиха доц. д-р Ангел Джамбов, д-р Костадин Костадинов и проф. д-р Донка Димитрова от Медицинския университет в Пловдив. В него те посочиха, че градската среда оказва силно влияние върху здравето на населението, като до 20% от случаите на преждевременна смърт могат да се отдадат на лошото градско проектиране (включващо устойчивостта на земеползването и планирането на транспорта в населените места), като извеждат необходимостта от повече представителни доказателства в България, които да служат за ориентири и чрез които да се повиши качеството на живот у нас. Позовавайки се на мащабни проучвания, от които са били част, експертите представиха рисковете за общественото здраве вследствие на шумовото, светлинното и замърсяването с фини прахови частици.
Ръководителят на центъра „Жан Моне“ проф. Иван Чалъков закри първия ден на конференцията с обзорен доклад на тема „Приземен радон и здраве: пресечна точка на физикохимия, медицина и социология“. В него той разглежда радиоактивния елемент интердисциплинарно, през призмите на няколко науки, за да запознае публиката с характеристиките, местонахождението и рисковете за живота и здравето, които крие радонът, както и защо обществото трябва да
бъде наясно с всичко това – след като този елемент вече е познат за хората, той вече е част от социалния свят.
Първата сесия от втория ден започна с два пленарни доклада, първия от които на доц. д-р Андрей Кузнецов, част от екипа на Центъра за международно образование, базиран в Ереван, Армения. Той представи историята на развитието на точните и социалните науки, тръгвайки от проблема за „обективността“ и „пристрастието“, като в последното често биват обвинявани вторите. Използвайки примера
на Чикагската школа, доц. Кузнецов постави проблема за точните науки в наши дни в контекста на климатичните промени. И как
всъщност точните науки все повече започват да бъдат обвинявани в „пристрастие“ и по необходимост, за да бъдат решени предизвикателствата пред климата, и на представителите на естествените науки все повече се налага да заемат гражданска позиция и да вземат
активно участие в конструирането на гражданска наука по примера на „публичната социология.“
Във втория пленарен доклад проф. д.ф.н. Стоян Ставру от катедра „Социология и науки за човека“ и БАН разгледа Орхуската конвенция
и различните правни режими, които са свързани със защитата на околната среда. Докладът, достатъчно провокативен, постави много въпроси за ползотворна дискусия, включително такива, свързани с „правата на природата“ – може ли тя да има правен интерес и ако да, то кой може да защитава този правен интерес, включително въпроси, засягащи възможното несъответствие и конфликт между това, което човек и природа имат под формата на правен интерес.
Назиле Скендер, главен експерт в отдел „Контролна дейност“ към дирекция „Контрол на околната среда“ на РИОСВ – Пловдив, запозна
слушателите с нормативните рамки, които се прилагат за защита на населението от шумово замърсяване. В него тя подробно обясни европейското и националното законодателство относно шума, като представи и примери за контролната дейност на територията на Пловдив.
С кратка физзарядка започна докладът на Ласка Ненова, основателка на сдружението „BG Бъди активен“, и Биляна Милева, дългогодишна партньорка в организацията и докторантка към катедра „Приложна и институционална социология“ на ПУ. „Прилагане на научни методи в работата с граждани на принципа на „живата лаборатория“: placemaking като инструмент (метод) за активиране и развитие на локални мрежи по темите на общото благосъстояние – здравословен живот и отношение към околната среда“ бе темата на доклада им, в който представиха сдружението, неговите цели и дейности, като се обосноваха защо placemaking е ключова част от планирането на градската среда и защо по този начин населението може да стане граждански по-активно.
Текстът е първоначално публикуван във вестника на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, Брой 7 (540) година XLIІ, 14 октомври 2024 година.
Автори: Севи Хамидинска, Петър Парапанов
