текст: ТИМЪТИ СНАЙДЪР,
12 октомври 2023
Как можем да бъдем сами във Вселената?
Ако мечтаем за други планети и други слънчеви системи, не трябва ли други другаде да правят същото? И все пак никой не се е свързал с нас. Имаше достатъчно време и пространство, за да се развие интелигентен живот преди нас. Какво стана с него? Защо има само тишина?
Нашата земя със сигурност е специална. Развива се заедно с живота. Но вероятно други планети може да са еволюирали с други видове живот. И така, къде са всички?
Има няколко правдоподобни обяснения. Може би предишните форми на интелигентен живот са сбъркали баланса на технологиите. Поддали са се на изкуствения интелект или на някой сроден демон, преди да им пораснат крила. Или може би експлоататорската технология, която интелигентните видове използват, за да овладеят една планета, генерира структури на властта, несъвместими с достигането до други.
Това са само хипотези, но възникнали в отговор на една голяма мистерия. И двете сега са подкрепени от някои данни от вида, който можем да наблюдаваме: хората.
Нека направим това стъпка по стъпка. За да стигнем до космоса, ще ни трябва програмиране и задвижване. Това означава цифрова и термоядрена технология за координацията и за ракетите. Не ни липсва изчислителна мощност. Но ние изоставаме ужасно с ядрения синтез. Ние харчим за термоядрен синтез около 1% от това, което харчим за субсидиране на нефт и природен газ. Това е странен факт за нас като вид.
Ядреният синтез е трудна работа. Може да се постигне с известна концентрация и малко работа. Дигиталното е лесно, в известен смисъл твърде лесно. Цифровата технология метастазира, използвайки умовете ни като начин за потискане на технологии (като термоядрения синтез), които могат да запазят човешкия живот и да го изнесат отвъд земята.
Превземането на Twitter от Илон Мъск е ярък пример за това. Мъск, защитник на космическите пътувания, се държи цифрово по начин, който прави постигането на публично обявените му цели (например колонизирането на Марс) по-малко вероятно. Тъй като той е пионер в масовото поставяне на сателити в ниска околоземна орбита и се смята за основен мислител в космоса, този умствен срив е показателен и трогателен.
Тъй като умът на Мъск се изкриви, X се превърна в родината на антинаучните глупости. Науката не печели сама – правенето на наука изисква етична отдаденост и институционална подкрепа, както и някаква форма на вяра в истината. Тъй като X се превръща в играчка на предложилия най-висока цена, науката губи от вкоренени интереси.
Под ръководството на Мъск отричането на науката за глобалното затопляне е широко разпространено. Тази специфична лъжа е опорната точка на новото суеверие. Ако въглеводородната пропаганда преобладава, ние никога няма да напуснем земята. Ще унижаваме на родната планета, докато стигнем до някой дрипав край.
В момента ние финансираме термоядрения синтез (твърде оскъдно) като източник на чиста, възобновяема енергия. Тъй като X разпространява съмнение относно глобалното затопляне, това намалява подкрепата за термоядрения синтез. Това не само влошава перспективите ни на тази планета, но намалява вероятността да достигнем друга. Без увеличено финансиране на изследователските и инженерни усилия за изграждане на термоядрени реактори сега, никога няма да стигнем един ден до ракети, задвижвани от термоядрен синтез.
Програмирането изяжда задвижването – и хората са част от проблема.
Самият Мъск е пример за антинаучния метод. В X той се ограничава до няколко входа, тези, които потвърждават импулсите на най-лошото му аз. Неговите резултати са клиширани теории на конспирацията. Това не са просто погрешни мнения; те съставляват антинаучен светоглед, пълен с настойчива монокаузална неправдоподобност, враждебен към данните, експеримента и теорията.
Ако мислехме, както Мъск сега туитва, никога нямаше да стигнем до космоса. Наистина, никога не бихме изобретили колелото. Човекът е постигнал някои забележителни неща. Но сега умът проявява магическо мислене.
В това има фатална харизма. Магическото мислене работи в рамките на една предмодерна политика, в която фактите и законът нямат значение, а само цикъл от реални и символични подаръци от вожда към неговите последователи — което в настоящата епоха означава харесвания и подмятания. Призовани от цифровия барабанен ритъм на вожда към вяра в невидими сили, ние сме способни на дезорганизирана вяра и взаимна експлоатация, но не и на самоконтрол или самоуправление.
И от такива неща, разбира се, зависят не само космическите пътувания, но и политиката за климата и наистина всеки разумен отговор на предизвикателствата на прага ни. Отговорът на Мъск на войната в Украйна и Израел беше напълно катастрофален, не само разпространявайки лъжи, но и увереност в тези лъжи, тренирайки умовете на хората на основата на емоционални впечатления да формират предразсъдъци, а не способност да обмислят нещата и рефлектират върху тях.
Технологията е част от проблема, но само ние можем да носим отговорност. Както писатели на научна фантастика и учени твърдят, дигитализацията може да увеличи предишната човешка несправедливост. Ако въглеводородните олигарси не бяха толкова мощни, платформата на Мъск нямаше да е пълна с тяхната пропаганда. Ако X не се контролираше само от един богат човек, това би било просто индивидуално проектиран ендорфинов унес (кръговъртеж).
От хората, от които би трябвало да очакваме най-доброто, получаваме най-лошото. Но всички ние се понасяме в света на шаманизма. Бъдещето, в което оцеляваме и изследваме, зависи от постигането на правилния технологичен баланс и от постигането на правилната социална справедливост. Но това зависи от известно човешко разпознаване на по-дълбоките проблеми и от някои човешки етични преценки. Има още малко време за извършване на тези корекции; но то обаче не е много.
Ако се провалим, може би други интелигентни същества един ден ще попитат: Как можем да бъдем сами във Вселената? И част от тишината е всичко, което ще остане от нас.
превод и редакция: И. Чалъков, Д. Панчев
