РАЗМИШЛЕНИЯ ВЪРХУ ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ БРОЯ НА РУСКИТЕ ЖЕРТВИ ВЪРХУ ТЯХНАТА КУЛТУРА И КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА РУСКО-УКРАИНСКАТА ВОЙНА
Това, което беше забележително за войната в Донбас от 2014 г. до 2015 г., беше, че бяха убити повече руски войници, отколкото общият брой на украинските цивилни и военен персонал, убити от руснаците. Това е статистически необичайно, въпреки че смъртните случаи на цивилни срещу AFU в настоящата война следват подобен модел на други конфликти.
Голяма част от загубите на Русия изглежда отразяват миналия модел на кампаниите в Чечня през 1990 г., като украински военни и правителствени служители коментираха, че руската тактика се основава на тази от Чечня. (За руската армия в Чечня виж https://globalsecurity.org/military/library/report/1996/yrusfail.htm. Има исторически модел в тази насока, както показва статията за десетте най-големи руски военни катастрофи във Listverse, https://listverse.com/2014/02/02/10-epic-russian-military-disasters/)
Някои твърдяха (тези на Запад, които изобщо обърнаха внимание) след боевете през 2015-2015 г., че „Руснаците не могат да бъдат заплаха, ако са толкова некомпетентни“. Обратното беше вярно по две причини:
а) руснаците са свикнали да понасят тежки бойни загуби и политическият удар от тях е много по-малък, отколкото ако това се случи в която и да е западна нация;
б) Високите нива на бойни загуби изчерпват агрегирания запас от опит в руската армия, като я затъпяват и правят по-вероятно тя да поема глупави рискове и да предлага лоши оценки на политическите лидери на нацията.
Реалностите на (а) и (б) са наблюдавани многократно в настоящата украинска война и като се имат предвид загубите, понесени сред средния и младши офицерски състав, склонността към сляп оптимизъм и тенденцията към започване на битки, които здравомислещи хора не биха започнали, очевидно ще продължи десетилетия. Основното е, че културата на мъжете привикналите да козируват „Да!“ на своя лидер, общата нечувствителност към загубите в боя и изчерпването на таланта и опита ще направят руснаците по-склонни да започват битки, които не могат да спечелят в обозримо бъдеще. Казано по друг начин, последната и настоящата украински войни направиха руснаците много по-опасни, отколкото бяха преди настоящата война.
Ние буквално виждаме антиутопичната американска научно-фантастична комедия от 2006 г. IDIOCRACY да се издига, приема форма и доминира в реалния живот на руската армия и московските елити (https://en.wikipedia.org/wiki/Idiocracy
Няма основания в действителност, като се има предвид дисгеничният ефект от загубите на ръководството на руската армия върху московските елити (оцеляването на най-лошите), да се очаква руснаците да спрат да се бият след като бъдат изгонени извън границите на Украйна от 1991 г. Има два исторически примера, които се подходящи в този случай. Първият е „периодът на безизходица в Корейската война“ от юли 1951 г. – юли 1953 г., когато Северна Корея заедно със нейните съюзници китайци и руснаци просто продължиха да се бият и след като Сеул беше превзет за втори път и силите на ООН спряха в предвоенната демилитаризирана зона“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Korean_War#Stalemate_(July_1951_%E2%80%93_July_195)
Вторият, по-скорошен пример, е режима на Слободан Милошевич в Сърбия след операция „Съюзни сили“. Сърбия след принудителното й изтегляне от Косово е много по-точен модел за Русия – навъсена, огорчена, негодуваща, омерзена и ядосана.
Началникът на украинското военно разузнаване ГУР генерал Буданов твърди, че след като руските сухопътни сили бъдат изхвърлени от Украйна, руснаците ще продължат да стрелят по всичко и всичко до което могат да се докопат през границата, използвайки всичко от минохвъргачки до свръхзвукови крилати ракети и балистични ракети, ако бойните им запаси позволяват. Това, което Западът трябва да направи, е да се подготви за тази реалност и да оборудва Украйна с противоракетни системи, подходящи зенитни комплекси, системи C-RAM за граничните райони и много бойни самолети.
Проблемът е, че „гениите“ във Вашингтон, Берлин и Париж, които за последните осем години успяха да доведат западната политика за сигурност до днешната руско-украинска война, продължават да пренебрегват мнението на експерти по темата като генерал Дептула, професор Стивън Бланк и Филип Кабер относно въоръжаването на Украйна с M-1 Abrams, M- 2 Брадли и F-16 между 2015 г. и 24 февруари 2022 г., което със сигурност щеше са предотврати тази война. Същите тези „политически експерти“ сега вярват, без каквито и да е основателни причини, че Русия след евентуално поражение в Украйна магически ще се трансформира в западен тип политика и след това ще се държи като добър глобалист.
Напротив, чака ни нещо друго и тъкмо затова Полша, Финландия и балтийските страни днес се въоръжават до зъби, въпреки че руската армия е практически изкормена в Украйна. Те разбират по-добре Русия от „гениите“, управляващи западната политика във Вашингтон, Берлин и Париж.
Путин се нуждае от това Русия да бъде в състояние на постоянна обсада, също както е било по време на епохата на Сталин/Хрушчов – майка Русия, заобиколена от нападателни нацисти по границите й, жадни за завладяване на несметните богатства на Русия, каквито и да си ги представяте. Този пропаганден шаблон продължава да работи ефективно още от времената на руските сблъсъци с тевтонските рицари и ще продължи да се използва за вътрешни политически причини. Ние, които сме извън Русия не сме нищо повече от театрален реквизит в грандиозната местна театрална постановка на „Русия под обсада“.
Олексий Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, каза това по по-добър начин: ако Русия иска да се превърне в антизападна севернокорейска клиентска колония на Китай, никой западняк не може да промени този факт.
Вижте също: Ето какъв би бил бруталният алтернативен свят, ако САЩ бяха изоставили Украйна
Превод: Иван Чалъков
Редакция: Димитър Панчев
