ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ Е ЕСТЕСТВЕНО СЪСТОЯНИЕ
Христо П. Тодоров
Новата статия на Тимъти Снайдър „Бъдещето на Европа е в Украйна. Войната между демокрацията и нихилизма“, появила се в последния брой на списание „Форин афеърс“, е част от множество публични изяви на автора, в които той предлага обяснение на водената от Русия вече седем месеца завоевателна война срещу Украйна. За разлика от морето от манипулативни позиции, лансирани в публичността главно от руската пропагандна машина и нейната прислуга извън Русия, това обяснение почива на сериозен исторически и политически анализ и се основава на солидни аргументи. То не е просто едно от множеството мнения, които е толкова лесно да бъдат оповестени и разпространени в съвременния медиен свят, а издига претенцията да дава вярна картина на случващото се пред очите на целия свят в Украйна. От тази проста претенция започва и напрегнатата борба за умовете на хората, която съпътства войната. Една от най-опасните и разрушителни идеи, които руската пропаганда упорито разпространява през последното десетилетие, е, че по всеки един въпрос има много различни неразличими по стойност мнения. Те не могат да бъдат степенувани по истинност по простата причина, че такова нещо като истина изобщо не съществува. Отричането на истината е основополагащото твърдение на всеки нихилизъм в това число и на съвременния руски нихилизъм.
В своята книга „Пътят към несвободата“ Тимъти Снайдър подробно разглежда механизъма на отричането на истината от диктаторския режим на Путин и целите, които се преследват с него. Външнополитическата цел, която преследва руският антидемократичен режим с масивната отлично финансирана дезинформация в чуждестранни медии, е отслабването на демократичните страни чрез ерозиране на доверието в демократично избраните правителства и в самата демокрация с нейните институции и процедури. Най-ярките примери в това отношение са виртуалните намеси в Брекзит и в американските президентски избори през 2016 г. След като не е в състояние да направи своята страна по-богата и уважавана и да осигури на народа си просперитет, господстващата в Русия олигархия се стреми да отслаби онези страни, които тя смята за свои исторически врагове. Във вътрешен план отричането на истината и манипулациите на общественото мнение още от съветско време са изпитано за държане на народа в подчинение. Особеното при режима на Путин, както изтъква Снайдър, е, че за разлика от фашистките диктатури на Хитлер и Мусолини, той търси контрол не чрез идеологическа мобилизация на масите, а тъкмо обратно, чрез демобилизация на индивидите. При всички положения обаче утвърждаването, търсенето и разпространението на истината са едни от най-важните средства за защита на демокрацията от нихилизма.
За трезво мислещите и добре информирани хора днес е напълно ясно, че Путин и обкръжението му разпространяват за пропагандни цели всевъзможни примитивни псевдо-исторически митологии, конспиративни теории и откровено националистически, ксенофобски и расистки идеи. Ако обаче за момент оставим всичко това настрана, няма да е трудно да видим, че истинският прицел на войната е всъщност самата демокрация. Колкото и да е несъвършена, демокрацията на украинците – един езиково, етнически, религиозно и културно близък народ – им осигурява в значителна мяра незаменимите блага на свободата и самоопределението, които си остават абсолютно недостъпни за руснаците. Но какво бис танало ако един ден и те си ги поискат? От такава гледна точка украинската демокрация е непосредствена заплаха за диктатурата на Путин. Тя сякаш крещи да бъде съсипана. За огромна изненада на руските завоеватели, а както изглежда и за мнозина в Европа и зад океана, украинската демокрация се оказа способна да се защитава. Снайдър подчертава, че тук става дума далеч не само и не толкова за защита на родна земя, собственост и благосъстояние, а за защита на ценности. Пред очите на целия свят днес украинците демонстрират две прости, но изглежда позабравени неща. Първо, че демокрацията не е естествено състояние на човешките общества, а историческо завоевание. Тя е резултат не от действието на някакъв анонимен „автоматизъм“ на историята, който води към нея, а е постигната с усилията на живи хора. И второ, че демокрацията си заслужава да бъде защитавана безкомпромисно дори с цената на живота.
На 9 май 2019 г. на Еврейския площад в центъра на Виена Тимоти Снайдър произнася по повод Деня на Европа реч, в която развива и обосновава мисълта, че Европейският съюз е единственият отговор на историята на Европа след разпадането на големите империи. Според неговото разбиране двете световни войни през ХХ век са последните колониални войни, в резултат от които се разпадат колониалните империи на западноевропейските страни. Основаването на Европейския съюз е до този момент успешен отговор на предизвикателствата, пред които тези страни се изправят след загубата на своите имперски владения. Днес Европейският съюз е пространство на свобода и стопански просперитет с голяма привлекателност за повечето от страните, освободили се от гнета на империята на Съветския съюз след падането на Берлинската стена. Последните близо две десетилетия от историята на Украйна са белязани от знака на усилието на страната да се откъсне от постсъветското пространство и да се присъедини към Европейския съюз. Тъкмо това усилие иска на всяка цена да осуети режимът на Путин като се ръководи от натрапчивата но крайно илюзорна идея за възстановяване на някогашната руска империя. Ето защо в Украйна днес се сблъскват не само армиите на две съседни страни, два противоположни политически модела, две представи за света, обществото и управлението, но и две епохи – епохата на империите и постимперската епоха. По бойните полета днес се решава бъдещето не само на Украйна като независима и демократична страна, но и бъдещето на Европейския съюз като демокрация, способна да защитава своите ценности и постижения.
Статията на Тимъти Снайдър е много по-богата на идеи от тези, които само маркирах в този кратък коментар, така че е добре да бъде прочетена внимателно цялата статия. Като съдържание, начин на мислене и стил на изложение тя е пряка противоположност на безумните пропагандни публикации, които, заплатени богато от руската петролна и газова олигархия, продължават да заливат руските, международните и за съжаление и българските медии.
