Дали режимът на Путин вече е фашистки?
Дискусия за и против между руския социолог Григорий Юдин и немския журналист Роланд Батон относно естеството на руския режим след 24 февруари 2022 г.
Можете да прочете също и превод на статията на Тимъти Снайдер по темата ТУК, както и коментара на проф. Христо Тодоров от НБУ по тази статия ТУК
Григорий Юдин, източник Facebook
Григорий Юдин: Докато войната в Украйна бушува, е лесно да се пренебрегне фактът, че политическият режим на Путин претърпява драматична промяна. Досега той беше бонапартистки, тъй като Путин се представяше като единствен политик в страната и национален лидер и разчиташе на пасивна общественост да го подкрепи в плебисцитарните избори. С избухването на войната обаче бонапартизмът на Путин придоби отчетливо фашистки оттенък. Бонапартистки режими възникват в страни, които тихо търсят реванш за пораженията, които са претърпели, включително Франция при Наполеон III и Ваймарска Германия. Карл Маркс казва, че бонапартизмът се основава на маса, наподобяваща „чувал с картофи“. Тоест: няма хоризонтални връзки между индивидите в обществото. Обществеността се огъва лесно и е податлива на манипулация и тази гъвкавост носи със себе си опасността от фашистка трансформация.
Такава промяна се случва в момента в Русия. Зловещата буква Z се превърна в негов символ. Първоначално се появяваше само на билбордове и официална пропаганда. Тогава все повече и повече антивоенни активисти го откриват заедно със заплахи на вратите на апартаментите си. Сега мнозина са принудени да се редят в Z на работните си места за снимки за социалните медии. Същото е и в университетите, училищата и дори детските градини.
На работа ръководителите питат служителите си дали имат роднини в Украйна. Специални лектори посещават университети и училища, за да обяснят значението на термините „специална военна операция“, „денацификация“ и „фалшив“. Студентите трябва да вземат тестове, за да се уверят, че са интернализирали възгледа на Путин за историята – пропит с негодувание, горчивина и отмъщение. Времето, когато човек можеше да „стои извън политиката” отмина; сега се изисква съответствие.
След избухването на войната желанието за използване на насилие нарасна драстично. Задържаните на антивоенни митинги бяха не само бити, но дори измъчвани и сексуално малтретирани. Може би най-заплашителното в това ново лице на Путин е новата идеология.
През февруари Путин въведе термина „денацификация“. Той е обсебен от това да освободи Украйна от въображаемия „нацизъм“, след което украинците, както се смята, трябва да се превърнат отново в нормални руснаци. Призивите за национално прочистване бяха отправени от висши държавни служители и оповестени от държавните медии – техният пряк резултат са кланетата, които целият свят видя в Буча и вероятно ще види в други украински градове.
Фашистките режими се основават на триадата лидер, държава и общество. Путин отдавна изключи всякаква възможност опонентите му да участват в управлението. Преди няколко години държавните служители научиха принципа „няма Путин – няма Русия“. Сега Путин затваря окончателната пропаст – между държавата и обществото: всяка критика към войната се нарича държавна измяна и се наказва с удръжки и уволнения на работа, глоби и лишаване от свобода.
Време е да признаем, че Европа е заплашена от фашистки режим. Ако не бъде спряно сега, ще бъде твърде късно.
Роланд Батон, Източник: ips-journal.eu
Роланд Батон: Преди войната в Украйна, Русия можеше да се нарече автокрация. Опозиционната дейност беше възможна само при нарастващи ограничения, въпреки че все още имаше критична преса – тези, които се въздържаха от активност, бяха свободни да изразяват опозицията насаме, както пожелаят.
От началото на войната, според много експерти, се появяват тоталитарни елементи. Това е отразено във факта, че обществото все повече трябва да проявява активен ангажимент към доктрината за „руския свят“, съставена от всякакви части от руската история. Съдържанието на тази държавна доктрина вече се включва и в образователната система. В същото време почти всяка форма на противопоставяне беше де факто невъзможна от закона. Предвид това развитие, някои членове на опозицията вече предупреждават за нов „фашистки режим“.
Това обаче в никакъв случай не е консенсус, дори сред признатите критици на руския режим. Абас Галямов, който някога пишеше речите (спичрайтър) на Владимир Путин, а сега експерт по емиграцията в Кремъл, не вярва, че руското общество вече е фашистко. С оглед на развиващите се събития той смята Русия за „разделена и объркана“.
Всъщност появата на тоталитарни елементи все още не показва тоталитарно управление – дори и правителството да се стреми към него. Както отбелязва Галямов, установяването на тоталитарно управление изисква солидна власт и дълго време. В момента властта зависи от подкрепата на мнозинството от населението. В началото на войната мнозина се поддадоха на националистическа лудост. Икономическите проблеми обаче ще засегнат сериозно населението през следващите месеци. Руският анализатор Андрей Перцев смята, че народната подкрепа за правителството ще падне, ако лютата война не бъде спечелена бързо и доведе до обедняване.
Опозицията също не е мъртва. В метрополисите, сред по-младите и образовани съпротивата срещу войната все още е силна. Тези хора, които са про-западни, нямат нищо общо с надигащия се „руски свят“. Само високите нива в бюрокрацията (бюрократичните висши), погълнати от личен интерес и корупция, изглеждат надеждни. Една фашистка държава е не само тоталитарна, но и се характеризира с екстремистко дясно мислене – което я отличава от тоталитарния комунизъм, например.
Путин като авторитарен лидер е консервативен, дори реакционен, но не е десен екстремист в класическия смисъл. Той цени мултиетническата природа на Русия, възхвалява исляма и не е склонен към популизъм или конспиративни теории. Визията му за силна, голяма, тясно управлявана Русия е дива смесица от царска Русия и Съветски съюз, но не и Германия от 1930-те.
И така, защо някои критици на руския режим открито използват концепцията за фашизъм, за да опишат системата на Путин?
Освен вътрешните сътресения, причинени от суровите репресии, те основно се занимават със същото нещо като Владимир Путин, докато той се опитва да продаде атаката срещу Украйна като „денацификация“ – в Русия, която беше нападната от нацистка Германия през 1941 г., фашизмът е синоним на абсолютно политическо зло. „Фашизмът“ бързо се превърна в крилата фраза, която показва колко осъдителен е политическият опонент, а настоящата политика на Путин несъмнено е осъдителна.
Източник: http://russiapost.net/politics/already_fascist
Превод: Димитър Панчев
