Статия на Тимъти Снайдер (професор по история в Йейлския университет и постоянен сътрудник на Института за науките за човека във Виена. Той е автор на множество книги, сред които „Кървавите земи: Европа между Хитлер и Сталин“ и „За тиранията: двадесет урока от ХХ век“)
Допълнихме с някои от коментарите на самия Снайдер в Twitter последвали основния текст!
11 юни 2022 г., Twitter:
РУСИЯ ИМА ПЛАН ЗА МАСОВ ГЛАД
Владимир Путин се готви да причини глад в голяма част от развиващия се свят като следващия етап от своята война в Европа.
В нормално време Украйна е водещ износител на хранителни продукти. Руската военноморска блокада сега пречи на Украйна да изнася зърно. Ако тази блокада продължи, десетки милиони тонове храна ще изгният в силози, а десетки милиони хора в Африка и Азия ще умрат от глад.
Ужасът от плана за глад на Путин е толкова голям, че ни бе трудно да го разберем. Може би защото сме склонни да забравяме колко централна е храната за политиката. Но някои исторически примери могат да ни помогнат.
Идеята, че контролът на украинското зърно може да промени света, не е нова. И Сталин, и Хитлер искаха да направят това. За Сталин черноземът на Украйна трябваше да бъде използван за изграждане на индустриална икономика за СССР. Всъщност колективизацията на украинското земеделие уби около четири милиона души. А когато хората там започнаха да умират в големи количества, Сталин обвини самите украинци. Съветската пропаганда наричаше онези, които привличаха вниманието към глада в Украйна, „нацисти“.
Истинските нацисти имаха сходни идеи. На тях също им хареса идеята за контролиране на украинското земеделие. Това всъщност беше централната военна цел на Хитлер, който искаше да пренасочи украинското зърно от Съветския съюз към Германия, с надеждата да умори от глад милиони съветски граждани.
Втората световна война се води за Украйна и в значителна степен в Украйна, между диктатори, които искаха да контролират доставките на храна.
Днешната руската политика, със своята дълга памет, всъщност разчиства пътя за първият планиран глад през 21-ви век. Вътре в Русия на населението се казва, че гладът на Сталин е случайност и че украинците са нацисти. Това прави кражбата и блокадата да изглеждат приемливи. Смятам, че планът на Путин за глада е предназначен да работи на три нива.
Първо, това е част от по-голям опит за унищожаване на украинската държава чрез прекъсване на нейния износ.
Второ, планът на Путин за планиран глад в третия свят има също така за цел да генерира в Европа приток бежанци от Северна Африка и Близкия изток – райони, които обикновено се хранят от Украйна. Това би довело до нестабилност в ЕС.
Трето, и най-ужасното, световният глад е необходим фон за руската пропагандна кампания срещу Украйна. Реалната масова смърт е необходима като фон за пропагандно състезание.
Когато започнат бунтовете с храна и когато гладът се разпространи, руската пропаганда ще обвини Украйна и ще призове териториалните придобивки на Русия в Украйна да бъдат признати и всички санкции да бъдат премахнати.
Русия планира да гладува азиатци и африканци, за да спечели войната си в Европа. Това е ново ниво на колониализъм и най-новата глава от политиката на глада.
__________________________________________________________
19 май 2022 г., Ню Йорк Таймс:
Фашизмът никога не е бил победен като идея.
Като култ към ирационалността и насилието, той не може да бъде победен като аргумент: Докато нацистка Германия е изглеждала силна, европейци и другите са изкушени от неговата идея. Фашизмът е победен едва на бойните полета на Втората световна война. Но сега се завръща – и този път в страната, която води фашистка война за унищожение, в Русия. Ако Русия победи, фашистите по света ще бъдат утешени.
Грешим, като ограничаваме страховете си от фашизма до определен образ на Хитлер и Холокоста. Фашизмът е с италиански произход, става популярен и в Румъния – където фашистите са православни християни, които мечтаят за прочистващо насилие. Тогава фашизмът има привърженици в цяла Европа (и Америка). Във всичките му разновидности прои него става дума за триумфа на волята над разума.
Затова е невъзможно да се даде задоволително определение на фашизма. Хората не са съгласни, често яростно, относно това какво представлява фашизма. Но днешна Русия отговаря на повечето критерии, които учените са склонни да прилагат. Има култ около един-единствен лидер, Владимир Путин. Има култ към мъртвите, организиран около Втората световна война. В него има мит за минала златна епоха на имперско величие, която трябва да бъде възстановена чрез война на лекуващо насилие – убийствената война срещу Украйна.
Това не е първият път, когато Украйна е обект на фашистка война. Завладяването на страната е основната военна цел на Хитлер през 1941 г. Хитлер смята, че Съветският съюз, който тогава управлява Украйна, е еврейска държава: той планира да замени съветската власт със своя собствена и да претендира за плодородна земеделска почва на Украйна. Съветският съюз ще умре от глад, а Германия ще се превърне в империя. Той си представя, че това ще бъде лесно, защото Съветският съюз според него е изкуствено творение, а украинците – колониален народ.
Приликите на войната на Хитлер със Съветския съюз с войната на Путин с Украйна са поразителни. Кремъл определя Украйна като изкуствена държава, чийто еврейски президент доказва, че не може да бъде истинска. След елиминирането на малък елит, мисли се, зараждащите се маси с радост биха приели руското господство. Днес Русия е тази, която отказва украинска храна на света, заплашвайки с глад в глобалния юг.
Мнозина се колебаят да гледат на днешна Русия като фашистка, защото Съветският съюз на Сталин се определя като антифашист. Но тази употреба не помага да се дефинира какво е фашизъм – и е по-лошо от това днес да кажем че е “объркващо”. С помощта на американски, британски и други съюзници Съветският съюз побеждава нацистка Германия и нейните съюзници през 1945 г. Неговото противопоставяне на фашизма обаче е непоследователно.
Преди идването на Хитлер на власт през 1933 г., Съветите третираха фашистите като само още една форма на капиталистически враг. Комунистическите партии в Европа трябваше да третират всички други партии като врагове. Тази политика всъщност допринася за издигането на Хитлер: въпреки че превъзхождаха нацистите, немските комунисти и социалисти не си сътрудничат. ЕДва след това фиаско Сталин коригира политиката си, като настоя европейските комунистически партии да сформират коалиции, за да блокират фашистите.
Но това не продължава дълго. През 1939 г. Съветският съюз се присъединява към нацистка Германия като де факто съюзник и двете сили нахлуват заедно в Полша. Нацистките речи са препечатвани в съветската преса и нацистките офицери се възхищаваха на съветската ефективност при масовите депортации. Но руснаците днес не говорят за този факт, тъй като законите за паметта правят това престъпление. Втората световна война е елемент от историческия мит на г-н Путин за руската невинност и загубеното величие – Русия трябва да се ползва с монопол върху жертвите и победата. Основният факт, че Сталин даде възможност за Втората световна война, като се съюзи с Хитлер, трябва да бъде неизразим и немислим.
Гъвкавостта на Сталин по отношение на фашизма е ключът към разбирането на Русия днес. При Сталин фашизмът първо беше безразличен, после беше лош, после беше добре дошъл, е едва накрая – когато Хитлер предаде Сталин и Германия нахлу в Съветския съюз – той отново стана лош. Но никой никога не е определил какво означава това. Фашизмът е като кутия, в която можеше да се сложи всичко. Комунистите бяха прочистени като фашисти на показни процеси. По време на Студената война американците и британците станаха фашисти. И „антифашизмът“ не попречи на Сталин да се насочи към евреи в последната си чистка, нито на неговите наследници да свържат Израел с нацистка Германия.
Съветският антифашизъм, с други думи, беше политика на “наши” и “техни”. Това не е отговор на фашизма. В крайна сметка фашистката политика започва, както каза нацисткият мислител Карл Шмит, от определението за враг. Тъй като съветският антифашизъм означаваше просто определяне на враг, той предлагаше на фашизма задна врата, през която да се върне в Русия.
В Русия на 21-ви век „антифашизмът” просто се превърна в правото на руския лидер да определя националните врагове. Истинските руски фашисти, като Александър Дугин и Александър Прохоров, получиха време в средствата за масова информация. А самият г-н Путин е черпил от работата на междувоенния руски фашист Иван Илин. За президента „фашист“ или „нацист“ е просто някой, който се противопоставя на него или на плана му да унищожи Украйна. Украинците са „нацисти“, защото не приемат, че са руснаци и се съпротивляват.
Пътешественик във времето от 30-те години на миналия век не би имал трудности да идентифицира режима на Путин като фашистки. Символът Z, митингите, пропагандата, войната като прочистващ акт на насилие и ямите на смъртта около украинските градове правят всичко това много ясно. Войната срещу Украйна е не само завръщане към традиционното фашистко бойно поле, но и връщане към традиционния фашистки език и практика. Други хора са там, за да бъдат колонизирани. Русия е невинна заради древното си минало. Съществуването на Украйна е международен заговор. Войната е отговорът.
Тъй като г-н Путин говори за фашистите като за враг, може да ни е трудно да разберем, че той всъщност може да бъде фашист. Но във войната на Русия срещу Украйна „нацист“ просто означава „подчовешки враг“ – някой, който руснаците могат да убият. Речта на омразата, насочена към украинците, улеснява убийството им, както виждаме в Буча, Мариупол и всяка част на Украйна, която е била под руска окупация. Масовите гробове не са някаква случайност на войната, а очаквано следствие от фашистка война за унищожение.
Фашистите, наричащи другите хора „фашисти“, е фашизъм, доведен до нелогичната му крайност като култ към неразумността. Това е последна точка, в която речта на омразата обръща реалността, а пропагандата е чисто настояване. Това е апогей на волята над мисълта. Да наричаш другите фашисти, докато си фашист, е основната путинистка практика. Джейсън Стенли, американски философ, го нарича „подкопаваща пропаганда“. Нарекох го „шизофашизъм“. Украинците имат най-елегантната формулировка. Наричат го „русизъм“.
Днес ние разбираме повече за фашизма, отколкото през 30-те години на миналия век. Сега знаем докъде доведе той. Трябва да признаем фашизма, защото тогава знаем с какво си имаме работа. Но да го разпознаете не означава да го отмените. Фашизмът не е дискусионна позиция, а култ към волята, който излъчва измислица. Става дума за мистиката на човек, който лекува света с насилие и ще бъде поддържана от пропагандата докрай. Това може да бъде отменено само чрез демонстрация на слабостта на лидера. Фашисткият лидер трябва да бъде победен, което означава, че онези, които се противопоставят на фашизма, трябва да направят необходимото, за да го победят. Едва тогава митовете се разпадат.
Както през 30-те години на миналия век, демокрацията се оттегля по целия свят и фашистите започнаха да воюват срещу съседите си. Ако русия спечели в украйна, това няма да бъде просто унищожаване на демокрацията със сила, макар че това е достатъчно лошо. Това ще бъде деморализация за демокрациите навсякъде. Още преди войната приятелите на русия – Мари льо Пен, Виктор Орбан, Тъкър Карлсън – бяха врагове на демокрацията. Победите на фашистките бойни полета биха потвърдили, че силата прави правото, че разумът е за губещите, че демокрациите трябва да се провалят.
Ако Украйна не се съпротивляваше, това щеше да бъде тъмна пролет за демократите по целия свят. Ако Украйна не победи, можем да очакваме десетилетия на мрак.
Превод и редакция проф. д-р Иван Чалъков от публикация в Ню Йорк Таймс на 19 май 2022: https://www.nytimes.com/2022/05/19/opinion/russia-fascism-ukraine-putin.html?referringSource=articleShare
